2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 28.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2402/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу въззивно определение Софийски градски съд, с което е потвърдено определение на СРС, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските.
В частната жалба се излага становище, че ответникът по делото не дължи разноски, когато не е станал повод за образуване на делото, а в случая по предявен отрицателен установителен иск, че не се дължи вземането поради погасена давонст, ответникът бил признал, че вземането за предоставяне на топлинни услуги за периода от м.01.2009г. до 30.05.2013г. е било погасено по давност.
Във връзка със становището си, частният жалбоподател твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса кога ответникът по отрицателен установителен иск е дал повод за предявяване на иска.
В срока за отговор ищецът Н. Н. е възразил, че е предявил иск, че не дължи суми на ответника [фирма], тъй като във всички издадени фактури за дължими суми били включени и погасените по давност вземания.
Частната касационна жалба е подадена в срок, но не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос има формирана задължителна практика на ВКС и въззивният съд не е тълкувал закона в противоречие с нея.
Това е така защото въззивният съд е приел, че ответникът е издал фактури на ищеца за дължими суми, които са включвали и погасените по давност вземания, а в последната фактура е изразил готовност да предприеме съдебно производство.
Така приетото от въззивния съд тълкуване, че изразената готовност да се предприеме съдебно производство представлява повод за предявяване на отрицателен установителен иск не противоречи на задължителната практика на ВКС(посочена и от частния жалбоподател), с която е прието, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме (определение №66-2018-ІІІГО).
Поради липсата на противоречие със задължителната практика на ВКС, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №8552/17.04.2018г., постановено по ч.гр.д. 4629/2018г. на СГС ІГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: