О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
С., 09.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 565/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. И., чрез пълномощника му адв. Й. М., против решение № 459 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 588/2009 г. на С. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 60 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1487/2008 г. на С. районен съд за отхвърляне на предявените от жалбоподателя против [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС и на други съдилища по материалноправни въпроси, свързани с прилагането на чл. 325 т. 1 КТ, а именно: трябва ли взаимното съгласие на страните да е постигнато преди издаване на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение или може да се приеме за постигнато с връчването й на работника или служителя; писмена или устна трябва да бъде формата на волеизявленията на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие; при връчване на предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие от страна на работодателя, материализирано в заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 т. 1 КТ, необходимо ли е изрично изявление на работника или служителя за приемане на предложението и в каква форма трябва да е- устна или писмена, и може ли изразена воля от работника или служителя за прекратяване на трудовия договор на друго основание да се счита за израз на съгласие за прекратяването му на основание чл. 325 т. 1 КТ- по взаимно съгласие. Представени са решения № 395/07.03.2006 г., № 976/15.05.2000 г., № 186/15.02.2005 г., № 525/26.04.2006 г., всички на ВКС, ІІІ г.о., решение от 18.12.2007 г. по кас.гр.д. № 348/ 2007 г. на С. апелативен съд и решение от 30.04.2008 г. по кас.гр.д. № 497/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв.Х. Райчева, изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, по следните съображения:
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е налице, тъй като поставените въпроси във връзка с фактическия състав по чл. 325 т. 1 КТ са от означение за изхода на делото и даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с разрешението в представените решения на ВКС и на апелативните съдилища.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 588/2009 г. на С. окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 60 от 30.03.2009 г. по гр.д. № 1487/2008 г. на С. районен съд за отхвърляне на предявените от жалбоподателя против [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: