Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
София 31.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 594 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Е. Т. против въззивно решение № 320 от 15.11.2007г.по в.гр.д. № 918 по описа за 2006г.на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 155 от 05.07.2006г.по гр.д. № 25/2006г.на Софийски районен съд. Претендира направените по делото разноски.
Посоченото касационно основание е чл.218б ал.1 б.”в”от ГПК/отм./ – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество,като отхвърли предявения иск.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата си. Като твърди,че не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.106 ал.5 от СК,иска да бъде отхвърлен предявения иск,да бъде определен друг режим на лични отношения и издръжка в размер на 50лв. За ответната страна се явява процесуалния й представител,който оспорва жалбата и желае да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Същата е и основателна. Съображенията :
С въззивното решение е оставено в сила решение на СРС,с което е уважен предявен иск по чл.106 ал.5 от СК и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Е,роден на 28.01.1995г. на майката Р. С. Т. ,като на бащата М. Е. Т. е определен режим на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00ч.в събота до 18.00ч.в неделя с преспиване,един месец през лятото,когато майката не е в редовен платен годишен отпуск и по пет дни през зимната и пролетната ваканция,прекратена е определената с решение по гр.д. № 1867/2005г.на Шуменския районен съд издръжка и е осъден М. Е. Т. да заплаща на Р. С. Т. в качеството на майка и законна представителка на малолетното/към момента на постановяване на решението/дете Е. М. Т. месечна издръжка в размер на 50лв,считано от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на основания,водещи до изменение или прекратяване на издръжката. За да постанови решението си –въззивният съд е преценил,че в интерес на детето е да бъде при майка си,която освен,че има добри родителски качества,може да ползва и помощта на родителите си за отглеждането на детето. Счел е,че преместването при бащата може да има неблагоприятен ефект върху личностното му развитие.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до оспорване на извода за настъпило изменение на обстоятелствата,пред вид факта,че от 21.05.2007г.-ищцата по исковата молба е напуснала страната и не живее с роденото от брака й с ответника-дете. Последното живее с баба си и с дядо си /които са родители на ищцата/, което при наличие на родител, притежаващ необходимите качества и условия да го отглежда –не е в интерес на детето.
Настоящият с. състав намира възраженията на касатора за основателни. Съображенията:
Единствената предпоставка,установена от закона, въз основа на която е допустима промяна на постановена вече мярка за упражняване на родителски права- е изменение на обстоятелствата,които са довели до налагането й. Съгласно разясненията, дадени с постановление №1/74г. на Пленума на ВС под”изменение на обстоятелствата” се имат пред вид – както новите обстоятелства,които влошават положението на детето при родителя,на когото то е оставено за отглеждане и възпитание,така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.
В конкретния случай- въззивният съд неправилно е счел,че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.106 ал.5 от СК.
Безспорно е,че страните по делото са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен на основание чл.101 от СК с решение от 4.07.2005г.по бр.д. № 1867/2005г.на Шуменски районен съд. С него е одобрено представено споразумение,отразяващо постигнато между страните съгласие родителските права по отношение на роденото от брака дете- Е. М. Т. ЕГН ********** – да бъдат предоставени на бащата.становено е,че това съгласие е постигнато пред вид предстояща шестмесечна специализация в САЩ на майката. Безспорно е / с оглед твърденията в касационната жалба и изявлението на пълномощника на ищцата по исковата молба пред настоящата инстанция/,а и се установява от приложеното Удостоверение от СД”Полиция” сектор ”Български документи за самоличност”,че на 21.05.2007г.-майката е напуснала страната и от тогава /включително и понастоящем/ същата пребивава в САЩ. Следователно- основанието,поради което упражняването на родителски права е предоставено на бащата, не е променено. Майката-и към този момент не е в страната, като отсъствието й е трайно / продължава повече от година и половина- считано от 21.05.2007г./. По делото няма данни – дали тя има намерение да се завърне.
По делото не са налице доказателства,установяващи наличие на нови обстоятелства,които влошават положението на детето при родителя,при когото то е оставено за отглеждане и възпитание. Статутът,средата, начинът на живот и поведението на родителя, на който е предоставено упражняването на родителски права- М. Е. Т. –не е променено в сравнение с датата,към която му е предоставено упражняването на родителските права. Видно от приетият като доказателство пред въззивната инстанция-социален доклад- бащата и понастоящем е доцент в катедра ”Трудово и осигурително право”в СУ”Кл. Охридски”и хоноруван преподавател в Великотърновския университет”Св.св. Кирил и Методи”,живее без съжителстващи лица в предоставеното му за ползване след развода семейно жилище,в което има пригодена самостоятелна стая за детето, задоволяваща всички негови нужди,като жилището „се поддържа в добри битови и хигиенни условия”. Постоянен е в ясно изразеното си желание и готовност да полага лични усилия за отглеждането и възпитанието на детето. Същият е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 0* от 10.02.2005г.и е с определена 86% трайна намалена работоспособност след прекаран ”мозъчен инфаркт”. Това заболяване е от 2000г. и не съставлява ново обстоятелство по смисъла на закона, като е безспорно,че то здравословното му състояние не го е възпрепятствало да полага грижи за детето през периода от лятото на 2005г.до следващото лято на 2006г., когато то е живеело при него. По делото не се налични никакви доказателства, потвърждаващи изложените в исковата молба твърдения за избухливост по отношение на детето от страна на ответника, вследствие на употреба на алкохол и за осъществяван психически тормоз.
Настоящият с. състав не намира,че безспорно установеното обстоятелство,че след постановяването на първоинстанционното решение /през лятото на 2006г./–детето живее и учи в гр. Ш. при баба си, дядо си и прабаба си,които са пенсионери –може да се приеме като ново разрешение,което би подобрило положението на детето. Настоящето производство е за промяна на мерките за упражнение на родителски права. Родителски права не могат да се упражняват чрез трети лица-каквито в случая са бабата и дядото. Съгласно чл.106 ал.4 от СК- на тях може да се предоставят права- в отделно производство – и то само по изключение, ако е налице невъзможност на единия родител да упражнява родителските права и когато поведението на другия изключва предоставянето на упражняването на родителските права и ако това е в интерес на детето. Следователно за настоящият предявен иск с правно основание чл.106 ал.5 от СК са ирелевантни обстоятелствата,установени с приетият като доказателство пред въззивната инстанция-социален доклад,а именно,че родителите на ищцата са осигурили много добри хигиенно-битови условия на детето и че задоволяват потребностите му от храна,облекло,образование и здравеопазване.
Обстоятелството,че детето е изразило желание да живее при баба си и дядо си и е отказало да се върне при бащата е от значение,но само по себе си – то не може да обоснове извод за промяна на мерките за упражнението на родителски права. Основанието за допускането на промяна е свързано с интереса на детето. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респ.създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. При положение,че и двамата родители притежават добри родителски и възпитателски качества,като единственият който е отговорен и мотивиран да ги упражнява е бащата /тъй като майката по собствено желание е решила –и то след предявяване на настоящия иск-да напусне страната,поради което реално не е в състояние да полага грижи по отношение на детето/ и като взе пред вид,че бащата е този, на който и към настоящия момент родителските права са предоставени- настоящият с. състав намира предявеният иск по чл.106 ал.5 от СК за неоснователен. Същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото- се запазват мерките по упражняването на родителските права,установеният режим на лични отношения и определената издръжка,уредени с влязлото в сила решение от 4.07.2005г. по бр.д. № 1867/2005г.на Шуменски районен съд.
Пред вид направеното искане,на основание чл.64 ал.1от ГПК/отм./-в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски,които са в размер на 30лв.-за платена държавна такса/видно от приложеното пълномощно-хонорар на адвокат не е заплащан.
С оглед изложеното, Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 320 от 15.11.2007г.по в.гр.д. № 918 по описа за 2006г.на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 155 от 05.07.2006г.по гр.д. № 25/2006г.на Софийски районен съд.и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. С. Т. против М. Е. Т. иск по чл.106 ал.5 от СК за изменение на определените с решение от 4.07.2005г. по бр.д. № 1867/2005г.на Шуменски районен съд мерки за упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете Е,роден на 28.01.1995г. ЕГН ********** и за определяне на нови чрез предоставяне упражняването на родителските права на майката Р. С. Т.
ОСЪЖДА Р. С. Т. да заплати на М. Е. Т. направените по делото разноски в касационната инстанция за държавна такса в размер на 30лв./тридесет / лева.
РЕШЕНИЕТО e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.