4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 05.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1357/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство ”, [населено място] срещу решение №187 от 20.08.2012г по гр.дело № 346/2012г. на Видински окръжен съд в частта , с която след отмяна на решение №50 от 18.06.2012г на Районен съд [населено място] в една част , са уважени искове на основание чл. 344 ал.1т.1 и т.2 от КТ. Уволнението е отменено поради това ,че при подбора ,след който е последвало прекратяване на трудов договор на основание чл. 328 ал.1 т.3 КТ,дадената на ищеца оценка не е била обективна .Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 вр чл. 225 ал.1 КТ , е постъпила и от Т. И. А.
В приложеното към жалбата изложение на касатора ТП „Държавно горско стопанство ” като основание за допускане на касационно обжалване се посочва обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по материалноправния обуславящ въпрос , разполага ли съдът с правомощието да преценява като недопустима оценката на включените н състава на комисията лица(или да преценява допустимостта при подбора на включените в комисията лица) ,както и знанията (компетентността , наблюденията )на далите оценката лица, или съдът е следвало да прецени дали в случая оценката по отделните показатели съвпада с действителните качества на работника. Въззивният съд е приел оценката на комисията за необективна ,тъй като неин член е познавал работата на ищеца(като негов пряк ръководител) , но не и работата на други участващи в подбора(не е техен пряк ръководител) ,а друг член на същата комисия не е извършила подбора допустимо ,тъй като не е била запозната с част от критериите по изисквани показатели и поради това нейната оценка е била лична,строго субективна . Противоречието се изтъква по указанията в ТР №3/16.01.2012г ОСТК относно предпоставките за допустимост на подбора ,както и по процесуалния въпрос за значението на оспорването на оценката от страна на ищеца, вкл. значението на частните свидетелстващи документи,какъвто е протоколът на комисията ,когато не са оспорени .Наред с ТР №3/16.01.2012г ОСТК е цитирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ,в която въпросът за доказателствената тежест се свързва с оспорване истинността на констатациите от уволнения работник (реш.310/2010 №333/2009 ІV г.о )В тази връзка въпросът е формулиран общо – за формата , предметът и тежестта на доказване и доказателствената сила на протокола за подбор
В изложение към касационната жалба на Т. И. А. се поставя въпрос , следва ли представен заверен препис от трудова книжка (и същата за констатация)с отбелязано прекратяване относно процесното трудово правоотношение ,което вписване се явява и последно и при липса на спорни обстоятелства в тази връзка ,съдът да приеме установеност на факта оставане без работа .Изтъква се основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с формирана практика по чл. 290 ГПК , изразена в решение №707/2009 ІІ г.о
В отговор страните взаимно оспорват основанията за допустимост на касационните си жалби
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби . По поставения от работодателя въпрос, за правомощието съдът да преценява по допустимост оценката на включените в състава на комисията лица (или да се преценява допустимостта при, или с оглед подбора на включените в самата комисия лица) ,както и знанията (компетентността , наблюденията) на далите оценката ,който въпрос при конкретните обстоятелства по делото е от значение за изхода на спора. Цитираното ТР №3/16.01.2012г ОСТК даде принципна насока , която съдебната практика да следва занапред във връзка с обема и естеството на съдебната проверка за законосъобразност при подбор. Затова и в конкретна степен, въпроси за оценката и нейната обективност , установяемите в трудовия спор признаци на тази обективност, са в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и следва да се формира съдебна практика по тях . Конкретно поставеният от защитата въпрос в тази връзка също отговаря на критерия ,предвид решаващите изводи на съда по обжалваното решение. Повдигането на процесуален въпрос относно оспорването на протокола на комисията като свидетестващ документ, по- точно твърдениата за липса на релевантно оспорване , няма обоснована връзка с процесуално правните- разрешения по обжалваното решение и изразява единствено касационни по естество оплаквания .
Върховен касационен съд приема да разгледа по същество и касационната жалба на ищеца по делото , при основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като при представена като доказателство в подкрепа на обстоятелства по иска трудова книжка , въззивният съд е игнорирал напълно доказателственото значение на същата като е приел , че никакви доказателства за оставане без работа не са представени . Разрешението противоречи на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС , част от която защитата е цитирала и приложила към изложението (реш№707/2009 ІІ г.о) .
Воден от гореизложеното ВКС , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №187 от 20.08.2012г по гр.дело № 346/2012г. на Видински окръжен съд
Да се съобщи на ТП „Държавно горско стопанство ”, [населено място] за задължението му в седмичен срок да внесе 65 лева държ. такса , при изпълнение делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .