4
РЕШЕНИЕ
№ 279/2019
София, 16.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3240/2019 година.
Производство по чл.73, ал.4 ЗЧСИ.
Производството е образувано по жалба, вх.№5448/31.7.2019 г., на министъра на правосъдието, срещу решение от 04.6.2019 г. по дисц.дело №16/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането на Министерство на правосъдието, изх.№94-В-3/06.02.2019 г. против ЧСИ И. Ц., рег.№***, район на действие Окръжен съд – Велико Търново, за налагане на дисциплинарно наказание, за нарушение на чл.79, ал.1, т.1, във връзка с чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени и постанови друго, с което да наложи дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител.
Жалбата е подадена в срока по чл.73, ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – юрисконсулт Д., която поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по жалбата – ЧСИ И. Б. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. Ю. М., е депозирала отговор. Претендират се разноски. В съдебно заседание отговорът се поддържа лично от ответницата по жалбата.
Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители – София, чрез процесуалните си представители – юрисконсулти И. и Д., оспорва жалбата в съдебно заседание. Представя писмена защита и претендира юрисконсултско възнаграждение-
Производството пред Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители е образувано по искане на министъра на правосъдието, вх.№1063/12.02.2019 г., като е поискано налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ И. Ц. за нарушение на чл.79, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че нарушението са изразява в това, че ЧСИ е отнесла в тежест на длъжника, разноски по ТТРЗЧСИ по изп.д.№20188960400754 в размер на 243,35 лева и е приела за възстановяване сума за адвокатски хонорар в изпълнителното производство в размер на 150 лева, в полза на взискателя. Твърди се също така, че длъжникът по изпълнителното дело – В. Т., с поведението си е добросъвестен платец и не е дал основание за принудително събиране на несъществуващи вземания, в т.ч. приетия адвокатски хонорар в полза на взискателя. Сочи се, че отбелязаните три забавени плащания от страна на длъжника, не са съотносими към сумата на дължимата лихва за това, предвид надплатените суми за издръжка, посочени подробно в доклада. Твърди се и, че изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ, на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК – когато взискателят е поискал това писмено, като видно от материалите по изп.дело, не са налице събрани суми по дълга, който се осъществява, че е несъществуващ, а единствено събрани суми от ЧСИ са за такси и разноски, които не са основание за образуване на изпълнителното производство.
По наведените в искането доводи съставът на дисциплинарната комисия на КЧСИ е приел, че по отношение на твърдяното в искането дисциплинарно нарушение такова не е налице, тъй като производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК – по искане на взискателя, а не по чл.433, ал.1, т.1 ГПК, и се сочи, че все пак длъжникът не е бил изряден в предходен период.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа жалбата, взе предвид отговора на процесуалния представител на ответника по жалбата ЧСИ И. Ц. – адв. Ю. М., становищата на страните, изразени в съдебно заседание, намира за установено следното:
Жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства е безспорно, че към момента за образуване на изпълнителното дело не е налице неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по изпълнителния лист от 09.3.2018 г., издаден на основание на влязло в сила решение №868/21.10.2015 г. по гр.д.№2704/2015 г. на Великотърновския районен съд. Това се установява, както от изложеното от самия длъжник в молба, вх.№015741/30.8.2018 г., така и от доклада на финансовия инспектор по ЗЧСИ. Този факт е бил известен на взискателката, тъй като същата не твърди в молбата си до ЧСИ, че е налице неизпълнение на задължението за издръжка, а и доказателствата по делото сочат извършването на преводи от страна на длъжника, както и че ЧСИ И. Ц. към момента на превода на сумата, заплатена от взискателката за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева е имала информация за това. ЧСИ И. Ц. не е провела изпълнителното производство по делото с необходимата прецизност, тъй като призовката за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника един месец след разпореждането за нейното изпращане още повече, че на 13.8.2018 г. ЧСИ е бил уведомен от „Уникредит Булбанк“ АД, че банката е признала вземането върху което е наложен запор. Налице е нарушение на чл.4, ал.1 от Етичния кодекс на ЧСИ за добросъвестно и отговорно изпълнение на задълженията си, както и на чл.10, ал.2 за съобразяване законните интереси на страните, и чл.12 от същия кодекс за отчитане процесуалното действие на длъжника и адекватността на наличните по делото обезпечения.
Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и вместо него следва да се постанови друго, с което се ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ И. Ц..
При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание ВКС на РБ взе предвид видът и тежестта на нарушенията и намира, че същите за сравнително леки, обосноваващи налагането на наказание „порицание“, на основание чл.68 ал.1 т.1 ЗЧСИ.
С оглед изхода на делото на Министерство на правосъдието следва да бъдат присъдени 150лв. разноски по компенсация.
Водим от изложените съображения и на основание чл.73, ал.4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 04.6.2019 г. по дисциплинарно дело №16/2019 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането на Министерството на правосъдието, вх.№94-В-3/06.02.2019 г. против ЦСИ И. Ц., рег.№***, район на действие Окръжен съд – [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на ЧСИ И. Ц., рег.№***, с район на действие Окръжен съд – [населено място], наказание „ПОРИЦАНИЕ“, по искане на министъра на правосъдието, вх.№94-В-3/06.02.2019 г., за нарушенията допуснати по изп.д.№20188960400754, на основание чл.4, ал.1 чл.10, ал.2 и чл.12 от Етичния кодекс на ЧСИ.
ОСЪЖДА ЧСИ Е. Ц., рег.№***, район на действие Окръжен съд – [населено място], да заплати на МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО – град София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: