Решение по т.д.№ 569/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. 3
Р Е Ш Е Н И Е
№28
София, 22.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария П.
Тотка Калчева
при секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията П. т.д.N 569 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 ал.4 ГПК.
Образувано е по жалбата на [фирма] срещу Решение № 151 от 29.03.2010 год. по гр.д.№ 1170/2007 год. на Софийски апелативен съд с което 5 с-в е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 11 от 27.07.2009 год., постановено по същото дело. С това решение, произнасяйки се като въззивна инстанция, съставът на САС е отменил решението от 14.05.2007 год. по гр.д.№ 1115/2005 год. на Софийски градски съд и е уважил предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.75 ал.1 вр.чл.73 ал.1 и чл.76 ал.1 т.1 и т.2 ЗМГО.
Разглеждането на жалбата е извън приложното поле на чл.280 ал.1 вр.чл.288 ГПК, поради обстоятелството, че в случая ВКС действа като втора и окончателна инстанция по отношение на постановеното по реда на чл.247 ал.3 ГПК решение на САС.
Жалбоподателят [фирма] счита, че решението на САС е недопустимо, тъй като съдебният състав се е произнесъл по нещо различно от искането с което е бил сезиран.
Ответникът по жалбата [фирма] не изразява становище.
Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка по законосъобразността на обжалвания акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Предмет на иска на [фирма] с който е бил сезиран Софийски градски съд е установяване нарушаване от ответника [фирма] на правото на марката „А./A.” регистрирана от ищцовото дружество в клас 20 за стоки – мебели и клас 42 за услуги – архитектура, архитектурни консултации, комплексни дизайнерски услуги, промишлен дизайн, проектиране на конструкции, проучвания на проекти.
Твърдението по исковата молба е, че нарушението на правото на марката е осъществено от ответника, чрез регистрация на домейн с наименование „A.” в областта ”.bg”, като в сайта на дружеството на адрес W..A..bg са публикувани материали за Национален годишен конкурс „архитектура в новото хилядолетие” на който ответникът е организатор. Посочен е и e-M. адрес на дружеството A.@A..bg.
Петитумът е за установяване на нарушение на правото на марката с използването на домейна A..bg и e-M. адреса A.@A..bg и осъждане на ответника да преустанови тяхното ползване, както и да предприеме необходимите действия по заличаване на регистрацията им.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска/обективно съединените искове.
Въззивният съд е приел, че исковете са основателни, като в мотивите и диспозитива на решението си е посочил, че е нарушено правото на марката, чрез използването на домейна A..bg и e-M. адреса A.-bg.C..
С молбата си по чл.247 ал.1 ГПК [фирма] е поискал поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на посочването на e-M. адреса, който би следвало да бъде A.@A..bg, а не A.-bg.C.. За да остави искането без уважение, съставът на САС е посочил, че не се касае за очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по реда на чл.192 ал.2 ГПК (отм.), тъй като изписването A.-bg.C. се съдържа и в мотивите и в диспозитива при препратка към материалите по делото.
Настоящият съдебен състав счита, че решението на САС с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка не е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по направеното искане. Дали основното решение е допустимо или не е извън обсега на настоящата проверка, доколкото то е влязло в сила.
Обжалваното решение е неправилно.
Както бе посочено по-горе, съставът на СГС е бил сезиран с искане за установяване неправомерността на ползването от страна на ответника на e-M. адреса A.@A..bg. По отношение на този e-M. адрес се е произнесъл първоинстанционния съд и това негово произнасяне е било предмет на въззивен контрол. На първо място, A.-bg.C. не е и не може да бъде e-M. адрес, независимо чий и на второ място – не използването на този домейн е предмет на спора. Това, че посочването му се съдържа в материалите по делото е без значение. Очевидната фактическа грешка се състои на първо място в това, че A.-bg.C. въобще е посочен в диспозитива на решението, на второ място, че той е посочен като e-M. адрес и на трето място, че не е посочен e-M. адреса A.@A..bg.
Неправилното изписване от страна на състава на САС на наименованието на e-M. адреса, който е предмет на спора съставлява очевидна фактическа грешка. Поради това, решението ще следва да бъде отменено и постановено друго, като бъде допусната исканата поправка.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 151 от 29.03.2010 год. по гр.д.№ 1170/2007 год. на Софийски апелативен съд 5 с-в, вместо което постановява:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 11 от 27.07.2009 год. по гр.д.№ 1170/2007 год. на Софийски апелативен съд, като посоченият в решението e-M. адрес „A.-bg.C.”, следва да се чете „A.@A..bg”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.