5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София, 06.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети декември ,две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №7255/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. В. С. срещу решение №1818 от 28.08.2013. по гр.д. № 2572/2013г на Варненски окръжен съд , постановено по трудов спор за признаване уволнението на основание чл. 328ал.1 т.12 КТ от длъжността „старши митнически специалист” за незаконно , възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ .
В изложение , съдържащо се в касационната жалба , се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, по въпрос, който съдът е бил длъжен да произнесе с решението, но не го е сторил. Не е обсъден характера и правната същност на оспорания по делото ред за изготвяне и приемане промените в нормативната уредба , на които промени се е позовал директора на А. „М.” при процесното уволнение съгласно чл. 328ал.1 т.12 КТ във вр с §9 ал.1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на длъжностите в администрацията; за задълженията на съда при предметните предели на трудовия спор в тази връзка и при положение че , пред Върховен административен съд е висящо дело за оспорване законосъобразността на текстове от Наредбата (ПМС№129/26.06.2012г) като подзаконов нормативен акт , включително пар.9 ал.1 от ПЗР на същата.
Въпросът е формулиран общо и има както процесуален , така и материалноправен аспект .Ищецът в трудовия спор се е конституирал като заинтересована страна в административното производство и е поискал спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на адм. дело 1819/2013г по описа на ВАС, ІІІ отд,отказано от съда по трудовия спор . Материалноправният аспект на въпроса е в задължението на съда да приложи закона като нормативен акт от по-висша степен ,а не оспорената наредба .При противоречие между нормативни актове по степен и сила ,съдът е допуснал ПМС № 129/26.06.2012г и самият Класификатор да бъдат приложени в противоречие със закона – § 36 от ПЗР на ЗИДЗДСл във вр чл. 7 ал.1 и ал.5 ЗДСл. В закона не е имало изискване за висше образование при съответната длъжност и подзаконов акт не може го въвежда затова съдът на основание чл. 3 ал.1 от Закона за нормативните актове е следвало да достигне до друг извод по законосъобразността на оспорваната заповед на директора на А. „М.” за прекратяване на трудовите правоотношения, резултатна от определяне на длъжността за заемане от държавен служител съгл. §9 ал.1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора.
В отговор директора на А. „М.” оспорва съображенията в жалбата .Обжалваното решение не попада в приложното поле на чл. 280 ГПК , то е в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Настоящият спор е трудов, а не производство по оспорване на общ административен акт по реда на АПК. Освен че са неотносими , съображенията за противоречие със закона са неоснователни .
С определение №78 от 24.02.2014г производството е било спряно на основание чл. 292 ГПК, предвид т.д.№2/2014г ОСГТК ,по което вече е постановено ТР №2 от 19.11.2014г и делото следва да се възобнови .
Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира ,че основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не е налице .
Обстоятелствата по делото, дали основание на защитата да постави въпроса за характера и правната същност на оспорения от ищцовата страна ред за изготвяне и приемане на промените в нормативната уредба , на която се е позовал директора на А.„М.”при процесното уволнение съгласно чл. 328ал.1 т.12 КТ във вр с §9 ал.1 от ПЗР на Наредбата за прилагане на длъжностите в администрацията, са следните :
Касаторът С. С. е изпълнявал длъжността „старши митнически специалист” в Р. М. – В. и трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ , поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, което е безспорно . Работодателят се е позовал на параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г.Според тази разпоредба служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в А. „М.” съгласно отменения Единен класификатор на длъжностите в администрацията, се преназначават на длъжността „инспектор” в А. „М.” по служебно правоотношение , при условията и по реда на параграф 36 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител/ДВ,бр.24 от 2006 г./Съдилищата са приели, че при тези обстоятелства уволнението на касатора е законно и са отхвърлили предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, без да спрат делото заради висящия пред Върховния административен съд процес по за оспорване законността на параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията.
Въззивният съд е отговорил на поставения от защитата правен въпрос по начин , съответен на вече установената практика на ВКС . С приемането на ТР №2 от 19.11.2014г по т.д.№2/2014г ОСГТК се даде отговор на въпроса обусловено ли е по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК висящото гражданско дело, спорът по който е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт , от административното дело ,образувано по оспорване на същия с искане да бъде обявен за нищожен или отменен , както в процесуалноправен , така и в материалноправен аспект . Липсва връзка на обусловеност. Когато се отменя или прогласява за нищожен подзаконов нормативен акт,ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила – ефект пряко относим към нормотворческия процес. Тогава, при действието на чл. 195 АПК, административният орган следва да уреди и правоотношения , които са в обсега на приключил , или висящ съдебен гражданско-правен спор. Изричното законово указание, че правни последици са възникнали дори при прилагане нормите на прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт , не е в стълкновение с правомощието на съда по чл. 15, ал.3 , във вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по конкретното дело , но само ако констатира нищожността , или противоречието. При това условие колизионното правило може да намери приложение, но не и по начинът , формулиран във въпроса на касатора . Неправилно е разбирането на защитата за правомощието на съда по конкретното дело да прилага по- високия по степен нормативен акт като „задължение да се произнесе с решение по въпроса има ли противоречие между нормативни актове по степен и сила”.Това ще стори съответният административен съд , който има контролно- отменителната компетентност , а не общия съд ,при разглеждането на трудовия спор . В случая въззивният съд е изтъкнал , че оспорваната наредба е валиден нормативен акт , приет от МС. Доводите на ищеца за противоречие на същата със законови норми (по- конкретно с чл. 7 ЗДсЛ) от по- висок ранг, въззивният съд е намерил за ирелевантни , тъй като те касаят назначението , а не прекратяването на трудовото правоотношение по чл.325 ал.1 т.12 КТ.
И двете съображения на въззивния съд са в съответствие , а не противоречие с установената практика По въпроса как и в кои случаи съдът прилага чл. 15, ал.3 , във вр. с чл. 14 ЗНА обжалваното решение съответства на посоченото в мотивите на ТР №2 от 19.11.2014г по т.д.№2/2014г ОСГТК. По въпроса за относимост на доводите, свързани с условията за заемане на новата длъжност при спор по прилагането на чл. 325 ал.1,т.12 КТ, като уволнително основание ,въззивното решение е съобразено с реш. № 405 от 2010, гр.д №773/2009 ІІІ г.о, реш. №232/2010, гр.д № 392/2009 ІІІ г.о , формирали установената практика на ВКС. Ето защо не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените в изложението въпроси .
На основание чл.78 ал.8 ГПК на ответника по жалбата следва се присъдят 200 лв. разноски
Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновяна производството по гр. дело №7255/2013 г по описа на ІІІ г.о ВКС .
Не допуска до касационно обжалване решение №1818 от 28.08.2013. по гр.д. № 2572/2013г на Варненски окръжен съд
Осъжда С. В. С. да заплати на А. „М.” 200 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .