О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
С..01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията П. гр.д. № 4761 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адвокат Т. – в качеството й на процесуален представител на Детска ясла № 51 [населено място],представлявана от директора А., ответник в производство по чл.288 от ГПК – с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 1116 от 23.11.2015г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720лв.
С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена на 14.01.2014г. за искането и в нарочна молба с вх. №548 от 19.01.2016г. е изразила становището си. Счита искането за недопустимо като несвоевременно направено и прави възражение за прекомерност.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното :
С определение № 1116 от 23.11.2015г. съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение от 21.05.2015г.по в.гр.д.№ 4827/2015г. на Софийски градски съд, без да се произнесе по направеното с представения писмен отговор искане на ответната страна за присъждане на разноски.
Искането е направено от лице с правен интерес, в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК /на 30.11.2015г. при поставен на 23.11.2015г. акт/, поради което е допустимо.
Същото е и основателно, защото липсата на произнасяне по цялото искане е предпоставка за допълване на постановения акт. В този смисъл не може да бъде споделено възражението на противната страна за несвоевременност на искането, тъй като същото е заявено при първата възникнала възможност на страната – с представения отговор.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – ответникът има право да иска заплащане на реално направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В случая касационно обжалване не е допуснато и ответникът е установил – с представени пълномощно, фактура от 17.08.2015г. и преводно нареждане от 14.08.2015г., че реално е заплатил по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 720лв.за изготвяне и представяне на отговор по касационна жалба срещу решение от 21.05.2015г.по в.гр.д.№ 4827/2015г. на СГС.
При тези данни искането на молителя се явява основателно.
Преценката за размера, до който същото следва да се уважи, съдът прави след съобразяване на заявеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от противната страна / т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС/. При съобразяване на правната и фактическа сложност на спора, както и осъществената еднократна писмена форма на защита чрез изготвяне на отговор, без участие в съдебни заседания, настоящият съдебен състав намира, че е налице несъотвтествие между внесения размер на възнаграждение и усилията на защитата, поради което първия следва да бъде намален до минималния размер от 500лв., съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г., предвиден за изготвяне на отговор на касационна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 1116 от 23.11.2015г. по гр.д. № 4761/2015г. на Върховен касационен съд като ОСЪЖДА В. Ж. А. от ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.107 вх.В ет.1 ап. 3 да заплати на Детска ясла № 51 [населено място] 1000, [улица], представлявана от директора А. сумата от 500лв./петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.