ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
София, 22.01. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3641 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение на Варненския апелативен съд от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 110/2008г. е обезсилено решението на Силистренския окръжен съд от 26. Х.2007г. по гр.д. № 66/2007г., допълнено с решение от 18. ХІІ.2007г., прекратено е въззивното и първоинстанционното производства и исковата молба на А. Р. Д., гражданин на Република Т. , и Б. Р. А. от гр. Х. срещу А. М. е изпратена за разглеждане на Силистренския административен съд. Въззивният съд е приел, че предявените при условията на евентуално субективно активно съединяване искове са с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане на Д. на 12000лв., представляващи обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на издадено и впоследствие отменено от съда НП № 121/2004г. на началника на М. С. , и евентуално за присъждане на 20000лв. на А. на същото основание. Прието е, че с изменението на чл.1 от ЗОДОВ, в сила от 12.VІІ.2006г., исковете срещу държавата за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи, се разглеждат по установения в АПК ред. Исковата молба е депозирана в съда на 27.ІІ.2007г., т.е. след влизането в сила на това изменение, при което компетентен да разгледа спора е Силистренският административен съд.
Касационна жалба срещу така постановеното решение е подадена от гл.юрисконсулт при М. С. Б. като процесуален представител на А. М. София в предвидения в процесуалния закон преклузивен срок и същата е процесуално допустима. От релевираните в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК съображения се налага извод, че като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в посочените и представени определения, едно от които на 5 членен смесен състав на ВКС и ВАС, и който е от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба А. Р. Д., Б. Р. А. и Апелативна прокуратура В. – контролираща страна не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че следва да допусне касационна проверка на атакуваното въззивно решение, тъй като произнасянето с него по релевирания в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съществен процесуалноправен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС и ВАС, обективирана в определение № 71/06.VІІ.2007г. по д. № 70/2007г. на смесен петчленен състав, и е от значение за точното прилагане на закона, обуславящо основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 110/2008г.
Държавна такса по касационната жалба не се дължи от А. М. по силата на чл.84 т.1 от ГПК във вр. с пар.1 от ЗР на ЗОДОВ.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: