О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
София, 02.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 313 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. Н. С., чрез пълномощника му адвокат Б. Б., против решение № 1265 от 4.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1959 от 5.05.2011 г. по гр.д. № 14627/2010 г. на Варненския районен съд за възстановяване запазената част на Ж. Н. С. от наследството на майка му С. Ж. Г., починала 26.08.2010 г., накърняването на която е в размер на 1/6 част, като е намалено с 1/6 ид.ч., извършеното дарение на 4.06.2008 г., обективирано в н.а. № *, том *, рег.*, дело № */2008 г. на нотариус М. Т., рег. № *, с което наследодателката се е разпоредила безвъзмездно в полза на М. Н. С. с ? ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, по предявения от Ж. Н. С. против М. Н. С. иск по чл.30, ал.1 ЗН.
Ответникът по касационната жалба М. Н. С. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира:
Ищецът Ж. Н. С. е твърдял, че с две дарения – от 17.05.1996 г. и от 4.06.2008 г. майка му С. Г., поч.26.08.2010 г. е дарила на М. Н. С.-Ж. по ? ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, с което се е разпоредила безвъзмездно с цялата си ? ид.ч. от апартамента, съставляваща цялото притежавано от нея имущество и е поискал да се намалят двете дарения и се възстанови запазената му част в размер на 1/3 от наследството на майка му. В отговора на исковата молба М. Н. С.-Ж. е заявила, че С. Г. е надарила сина си с ? ид.ч. от друг имот, което възражение съдът е приел за неоснователно и което не следва да се обсъжда в настоящото производство предвид липсата на жалба от страна на ответницата.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което запазената част на ищеца е възстановена чрез намаляване на дарението от 4.06.2008 г. с 1/6 част, въззивният съд е приел, че дареното имущество – ? ид.ч. от апартамента – изчерпва масата по чл.31 ЗН и с безвъзмездните разпореждания е накърнена запазената част на ищеца от наследството на С. Г., която следва да бъде възстановена чрез намаляване на дарението в дробна част, равна на запазената част. Запазената част на ищеца от наследството на майка му, а съответно и накърняването е в размер на 2/6 от ?, респ.1/6 от наследството. Съобразно чл.33 ЗН първо трябва да се пристъпи към намаляване на последното по време дарение, което в случая е от 4.06.2008 г., с което С. Г. е дарила на ответницата ? ид.ч. от апартамента, представляваща 6/24 ид.ч. от имота Доколкото запазената част на ищеца е 1/6, представляваща 4/24 ид.ч. от имота, то възстановяването на същата следва да бъде извършено само от дарението от 4.06.2008 г.
Тезата на касатора е, че съдът е намалил дарението от 4.06.2008 г. с 1/6 от ? ид.ч., което е по-малко от запазената му по закон част, поради което дарението е следвало да се намали с 2/3 от ?. В тази връзка счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – решение № 209 от 29.04.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г., ВКС, ІІ г.о. – относно обстоятелството, че ако са извършени няколко безвъзмездни разпореждания или завещания, частта с която следва да се намали последното по време разпореждане се равнява на частта, която е изчислена спрямо размера на всички притежавани от наследодателя имущества, включени в наследствената маса, а не само като пропорционален размер спрямо конкретното разпореждане. В случая запазената част на ищеца от 1/3 от ? ид.ч. от апартамента се равнява на 1/6 /равна на 4/24/ ид.ч. от целия апартамент. Намалявайки дарението от 4.06.2008 г. за ? ид.ч. от апартамента с 1/6, съдът е възстановил на ищеца 1/24 ид.ч. от апартамента, което противоречи на практиката на ВКС по посоченото решение за начина на възстановяване на запазената част, накърнена с повече от едно безвъзмездни разпореждания, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1265 от 4.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1366 по описа за 2011 г. на Варненския окръжен съд.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи по делото доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: