О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 18.03.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 916 по описа за 2016 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 294/23.11.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 333/2015 г.
П. К. П., чрез адв. Р. Б. и адв. И. Б., обжалва въззивното решение в частта, с което е осъден да заплати по чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди на М. П. Х. и на М. С. Т. в размер над 80 000 лв. за всеки, лихвата и съдебноделоводните разноски. Излага съображения за неправилност поради противоречие с чл. 52 ЗЗД.
П. К. П. и Н. И. Г. не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК на жалбата.
И. К. Г. и М. ван ден Б. Г., двамата чрез адв. И. П. С. и адв. М. А. Я., обжалват въззивното решение в частта, с която те са осъдени, на осн. чл. 48 ЗЗД, солидарно с П. К. П. и Н. И. Г. да заплатят по 120 000 лв. обезщетение на М. П. Х. и на М. С. Т., ведно с лихвата, считано от деликта до окончателното издължаване, и съдебноделоводни разноски. Съображенията са за неправилност на въззивното решение поради противоречие с чл. 48, ал. 3 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, както и поради необоснованост.
Насрещните страни П. К. П. и Н. И. Г. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна и не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават жалбоподателитеа, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
М. П. Х. и М. С. Т. са предявили искове за присъждане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им П. М. Х., причинена умишлено, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, от П. К. П. и Н. И. Г.. Исковете са предявени против преките извършители, на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и против И. К. Г. и М. ван ден Б. Г., родители на непълнолетния по време на убийството Н. Г., на осн. чл. 48 ЗЗД.
Съдът осъдил всички ответници солидарно да заплатят на всеки един от ищците обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно с лихвата, считано от 29.09.2011 г. както и сторените в двете инстанции съдебноделоводни разноски, съразмерно уважената част от исковете.
П. К. П. счита, че определения размер на обезщетенията е завишен и не отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост за размера над 80 000 лв. Обосновава допускане на касационно обжалване с противоречива съдебна практика при тълкуване на чл. 52 ЗЗД.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че материалноправният въпрос за тълкуване на чл. 52 ЗЗД е включен в предмета на спора и е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие. Налице е многобройна трайна и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна, в която се изяснява как и при какви критерии се определя размера на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди по справедливост и въззивният съд не се е отклонил от нея. В приложените към изложението копия от решения, Върховният съд са е произнасял по различни въпроси във връзка с присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от деликт – в решение № 86/28.11.1984 г. по н.д. № 77/84 г. ОСНК за значимите обстоятелства при определяне размера на обезщетението на пострадалите от смъртта на дете – съдът се ръководи не от тяхната възраст, а от личните им отношения, от тяхната привързаност и в решение № 1102/09.04.1981 г. по гр.д. № 623/1981 г. на I г.о. за кръга на лицата, които имат право на такова обезщетение – при смърт това са съвсем близките лица на загиналия, както и кои страдания подлежат на обезщетяване – само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени.
Представянето на посочените решения е навярно свързано с оплакването, че въззивният съд не е отчел това, че ищците са изоставили отдавна сина си, не са полагали грижи за него. Подобни факти обаче не са установени от въззивния съда, а и няма поставени правни въпроси, свързани с мотивите на въззивния акт, обсъждането на всички доказателства и преценяването на всички обстоятелства. При определяне размера на обезщетението, въззивният съд е отчел приетото от него за установено относно личните отношения между починалото лице и ищците – негови родители, близостта и връзките между тях, как конкретно на всеки от пострадалите се е отразило на психиката и чувствата смъртта на детето им.
Също така, следва да бъде изяснено, че относно кръга на субектите, имащи право на обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смърт на друго лице, има задължителна съдебна практика – Постановление № 5/1969 и Постановление № 2/1984 на Пленума на ВС, както и множество решения по чл.290 ГПК, с които е изяснено, че родителите са активно легитимирани да претендират обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деликвента за причинената на детето им смърт.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
В касационната жалба и в изложението към нея е направено още и оплакване срещу присъдените разноски в полза на ищците, като се твърди, че „размерът на адвокатското възнаграждение е определен неправилно и в противоречие с Наредба № 1/2004 г. на ВАС“. В тази си част жалбата има характер на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, като компетентен да я разгледа е съдът, постановил обжалваното решение в частта за разноските – Великотърновският апелативен съд.
По жалбата на И. К. Г. и М. ван ден Б. Г.: Те считат, че не отговарят по реда на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, защото положили всички нужни грижи за възпитанието на сина си. Обезщетението, освен това, не е справедливо, а завишено, като ищецът М. Х. няма основание да претендира обезщетение, защото не е поддържал връзки нито със сина си, нито с майката.
Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване с въпроса следва ли въззивният съд, при определяне на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за причинени неимуществени вреди, на осн. чл. 48 ЗЗД, да посочи обстоятелствата, които в конкретния случай са го мотивирали да определи размера на паричното обезщетение, като твърдят, че по този въпрос била формирана противоречива съдебна практика, но не изясняват каква, нито сочат такава.
Въпросът е от значение за постановения резултат, но не са налице допълнителните условия от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Съдебната практика е единна, непротиворечива и съобразена от въззивния съд, който при определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди е съобразил следното: конкретно установените неимуществени увреждания, продължителността и степента на претъпените болки и страдания от загубата на дете, които ищите са търпели и продължават да търпят, възрастта на пострадалия – на 22 г., начина, по който е бил умъртвен – насилствено, по особено жесток начин и как това се е отразило на родителите, социално-икономическите условия в страната и съдебната практика по сходни случаи и идентични увреждания.
Поставен е още и материалноправният въпрос за тълкуване на чл. 48, ал. 3 ЗЗД – кога родителите не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като представят и незадължителна съдебна практика, разглеждаща различни аспекти на проблема, при това противоречиво – в решение № 41/25.01.1971 г. по н.д. № 845/1970 г. състав на I н.о. на ВС на РБ е прието, че родителите ще се освободят от материална отговорност при условията на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако докажат, че добре са възпитали децата си и са ги държали под свой контрол и надзор, но въпреки това не са успели да предотвратят настъпването на вредите, а в решение на № 84/05.06.2009 г. по гр.д. № 147/2009 г. на АС – Варна е прието, че разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД е неприложима в случаите на хулигански прояви или други непристойни действия.
Решение № 140/27.03.2011 г. по гр.д. № 1051/2012 г. на Старозагорския окръжен съд е представено без данни дали е влязло в сила, поради което не може да се отнесе към съдебна практика по см. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният правен въпрос е включен в предмета на спора, има значение за постановения резултат и разрешаването му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. В цитираните две съдебни решения са разгледани отделни аспекти от правния проблем, поради което, и доколкото няма задължителна съдебна практика, касационно обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а не по чл. 280, ал. 1, т . 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 294/23.11.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 333/2015 г. в частта, с която П. К. П. е осъден да заплати по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на М. П. Х. и на М. С. Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 80 000 лв. за всеки.
ИЗПРАЩА ПО КОМПЕТЕНТНОСТ на Великотърновския апелативен съд жалбата на П. К. П., имаща характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 294/23.11.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр.д. № 333/2015 г. в частта, с която И. К. Г. и М. ван ден Б. Г. са осъдени да заплатят на осн. чл. 48, ал. 1 ЗЗД на М. П. Х. и на М. С. Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно с лихвата, считано от деликта и съдебноделоводни разноски.
УКАЗВА на И. К. Г. и М. ван ден Б. Г., в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 4 800 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпратят по пощата, или депозират в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се изпрати по компетентност на Великотърновския апелативен съд за произнасяне по искането на П. К. П. за изменение на въззивното решение в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. След това, делото да се върне във ВКС и се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: