5
Р Е Ш Е Н И Е
№284
гр.София, 05.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Борис Илиев
при секретаря Ани Давидова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3189/ 2019 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.7 ал.5 – 7 ЗА.
Образувано е по жалба вх.№ 2013/ 01.08.2019 г. подадена от С. А. Н. от Адвокатска колегия (АК) – Варна, срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет да се произнесе по жалбата му срещу мълчалив отказ по напомнително писмо/заявление № 1026 от 27.05.2019 г. за вписване на основание чл.6 ал.1 ЗА, решения от № 1086 до № 1099 и решения без номер по раздел IV от т.2.7. до 2.9., взети на заседание на Адвокатски съвет на АК – Варна от 03.06.2019 г.
С допълнителна жалба вх.№ 2079/ 16.08.2019 г. С. А. Н. обжалва решение на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание от 18.07.2019 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу взетите на заседание на Адвокатски съвет на АК – Варна от 03.06.2019 г. решение без номер по напомнително писмо/заявление № 1026 от 27.05.2019 г. за вписване на основание чл.6 ал.1 ЗА, решения от № 1086 до № 1099 и решения без номер по раздел IV от т.2.7. до 2.9. Решението на Висшия адвокатски съвет е мотивирано с обстоятелството, че С. Н. е лишен от правото да упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца, считано от 10.10.2017 г. и за срок от 12 месеца, считано от 06.07.2018 г., следователно до 06.07.2019 г. той не е бил адвокат, съответно не е бил активно легитимиран да обжалва актовете на Адвокатския съвет на АК – Варна.
Жалбоподателят поддържа, че с изходящо от него напомнително писмо/заявление № 1026/ 27.05.2019 г. е поискал от Адвокатския съвет на АК –Варна вписването му по чл.6 ЗА. По това искане Съветът взел решение писмото да бъде изпратено за прилагане към друга жалба, което по естеството си съставлявало мълчалив отказ за вписване. Според жалбоподателя този отказ е незаконосъобразен, тъй като срокът за изтърпяване на наложеното му дисциплинарното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” започва да тече от датата на решението за налагането му и в неговия случай е изтекъл към 13.04.2019 г. Счита също, че е легитимиран да обжалва всички решения на Адвокатския съвет, тъй като не е загубвал качеството си на адвокат, а правата му са възстановени по силата на закона с изтичане на срока на наложеното му дисциплинарно наказание. Поддържа, че всички решения на адвокатския съвет подлежат на обжалване пред Висшия адвокатски съвет по реда на чл.7 ЗА, а решението на Висшия адвокатски съвет по жалбата също подлежи на обжалване пред ВКС. Според него това следва от разпоредбата на чл.120 КРБ в смисъла, в който тя е тълкувана с решение на Конституционния съд по к.д.№ 18/ 1995 г. Поддържа също, че трябва да бъдат взети предвид фактите, настъпили след подаване на жалбата, като понастоящем няма съмнение досежно изтичането на срока на наложеното му наказание.
Ответната по жалбата страна Висш адвокатски съвет я оспорва като недопустима. Твърди, че не е налице мълчалив отказ, тъй като в срок се е произнесъл по жалбата на С. Н. срещу решенията, взети от Адвокатски съвет на АК – Варна от 03.06.2019 г. Поради това жалбата срещу мълчалив отказ не подлежала на разглеждане, а същото важало и за жалбата срещу изричното произнасяне, доколкото то било обективирано в неподлежащо на обжалване решение. Счита, че Върховният касационен съд може да упражнява контрол за законосъобразност върху решенията на Висшия адвокатски съвет само в изрично предвидените в закона случаи, какъвто процесният не е.
Съдът споделя доводите на ответната страна за недопустимост на жалбата от 01.08.2019 г. Не е налице мълчалив отказ по жалбата на С. Н. до Висш адвокатски съвет срещу решенията, взети на заседанието на адвокатския съвет на АК – Варна на 03.06.2019 г. Напротив, по тази жалба има изрично произнасяне с решение на Висшия адвокатски съвет от 18.07.2019 г., с което тя е оставена без разглеждане поради това, че към 03.06.2019 г. С. Н. не е имал качеството адвокат. При наличие на изрично произнасяне и подадена срещу него жалба е недопустимо да се разглежда жалба срещу мълчалив отказ, какъвто не е налице.
Основателни са и възраженията на ответната страна за недопустимост на жалбата на С. Н. от 16.08.2019 г. срещу решение на Висшия адвокатски съвет от 18.07.2019 г. в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу взети на заседание на Адвокатски съвет на АК – Варна от 03.06.2019 г. решения от № 1086 до № 1099 и решения без номер по раздел IV от т.2.7. до 2.9. В ЗА липсва законова разпоредба, която да предвижда обща възможност за обжалване на решенията на Висшия адвокатски съвет. Това следва от характера на адвокатурата, която е свободна, независима и самоуправляваща се организация (чл.134 ал.1 КРБ). Затова общият съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет е изключен, такъв може да бъде осъществяван само в изрично предвидените от закона случаи. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС (определение № 77/ 21.02.2019 г. по гр. д. № 344/ 2019 г. на ІV-то гр. отд., определение № 63/ 08.02.2019 г. по гр. д. № 441/ 2019 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 67/ 13.02.2019 г. по гр. д. № 362/ 2019 г. на ІІІ-то гр. отд., определение № 42/ 30.01.2019 г. по гр. д. № 341/2019 г. на ІІІ-то гр. отд. и др.). В случая се обжалва отказ на Висшия адвокатски съвет да разгледа жалба срещу решения на адвокатския съвет на АК – Варна, които не попадат в никоя от уредените в ЗА хипотези, при които Върховният касационен съд осъществява съдебен контрол спрямо решения на Висшия адвокатски съвет, поради което жалбата е недопустима в тази й част.
Жалбата от 16.08.2019 г. обаче е допустима в частта й, в която се обжалва решение на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание от 18.07.2019 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Н. срещу взето на заседание на Адвокатски съвет на АК – Варна от 03.06.2019 г. решение без номер по напомнително писмо/заявление № 1026 от 27.05.2019 г. за вписване на основание чл.6 ЗА. Неоснователно ответната страна поддържа, че това решение е окончателно и не подлежи на контрол за законосъобразност от Върховния касационен съд Напротив, възможността за осъществяване на такъв контрол изрично е предвидена от разпоредбата на чл.7 ал.5 ЗА, поради което в тази част жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна. Единственото съображение, поради което Висшия адвокатски съвет е отказал да разгледа жалбата на С. Н., е обстоятелството, че към момента на вземане на обжалваното решение (03.06.2019 г.) той не е имал качеството на адвокат, тъй като е бил лишен от право да упражнява адвокатска професия до 06.07.2019 г. Изводът е незаконосъобразен, тъй като законът не изисква като условие за активната легитимация на жалбоподателя той да има право да упражнява адвокатска професия. Напротив, легитимирано да обжалва отказа за вписване е именно това лице, на което не са признати адвокатски права. В общия случай легитимиран да обжалва изричен или мълчалив отказ за вписване по смисъла на чл.6 ЗА е „кандидатът” за адвокат и това важи както за производството пред Висшия адвокатски съвет, така и за производството пред Върховния касационен съд, когато отказът не е отменен от Висшия адвокатски съвет. Вън от изложеното, при липсата на изрични правила в ЗА относно производството пред Висшия адвокатски съвет и Върховния касационен съд, липсва основание да се отрече приложимостта на общите правила на гражданския процес. Затова (и след като в самото решение на Висшия адвокатски съвет се признава изтичането на срока на наложеното на адвокат С. Н. дисциплинарното наказание към 06.07.2019 г.), към датата на вземане на решението това е трябвало да бъде съобразено, съгласно чл.235 ал.3 ГПК.
Поради това жалбата срещу решение на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание от 18.07.2019 г., в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на адвокат С. Н. срещу взето на заседание на Адвокатски съвет на АК – Варна от 03.06.2019 г. решение без номер по напомнително писмо/заявление № 1026 от 27.05.2019 г. за вписване на основание чл.6 ал.1 ЗА, е основателна и в тази част решението следва да бъде отменено. Основателна е и жалбата срещу отказа на Адвокатския съвет при АК – Варна. Между страните по делото няма спор, че адвокат С. Н. е бил лишен с решения по дисциплинарни дела от право да упражнява адвокатска професия първоначално за срок от 18 месеца, а впоследствие за срок от 12 месеца. Няма спор, че в изпълнение на тези решения Адвокатския съвет при АК – Варна е отписал адвокат Н. от състава на колегията и че няма последващо вписване. Спорно е било между страните единствено кога изтича срокът на последното наложено наказание, като според С. Н. това е станало на 13.04.2019 г., а според Висш адвокатски съвет – на 06.07.2019 г. Този спор обаче понастоящем няма значение, защото съдът е длъжен да вземе предвид новонастъпилите факти, а към настоящия момент не може да има каквото и да е съмнение по въпроса изтекъл ли е срокът на последното наложено на адвокат Н. дисциплинарно наказание. И доколкото ответната страна не прави никакви други възражения за недопустимост на вписването по чл.6 ЗА, това вписване следва да бъде извършено.
С. Н. претендира също съдът да разпореди вписване в регистрите по чл.148 ЗА на Висш адвокатски съвет. По изложените по-горе съображения за ограничените хипотези, в които съдът може да контролира актовете на самоуправляващата се и независима адвокатура, това искане не може да бъде уважено. Съдът може да осъществи единствено контрол за законосъобразност върху отказа за вписване по чл.6 ЗА, но не и да разпорежда други действия на органите на адвокатурата.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С. А. Н. решение на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание от 18.07.2019 г., в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на С. А. Н. срещу взето на заседание на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Варна от 03.06.2019 г. решение без номер по напомнително писмо/заявление № 1026 от 27.05.2019 г. , както и обективираният в това решение отказ за вписване на основание чл.6 ЗА, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ на основание чл.6 ал.2 от Закона за адвокатурата С. А. Н. в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия – Варна от Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 2013/ 01.08.2019 г. подадена от С. А. Н., както и жалба вх.№ 2079/ 16.08.2019 г., подадена от С. А. Н. срещу решение на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание от 18.07.2019 г., в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата на С. Н. срещу взети на заседание на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Варна от 03.06.2019 г. решения от № 1086 до № 1099 и решения без номер по раздел IV от т.2.7. до 2.9., както и искането да бъде задължен Висш адвокатски съвет да извърши вписване в регистрите по чл.148 от Закона за адвокатурата, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
В прекратителната част настоящият акт е с характер на определение и може да бъде обжалван пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: