4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№286
гр. София, 03.05.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 април , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №60/17 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.З. срещу решение №338 от 31.10.2016 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №507/2016 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение № 137 от 08.04.2016 г., постановено по т.д. №141/2014 г. на ОС-Смолян, и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на „П. И. Оувърсийс И.“-Британски Вирджински острови сумата от 40 000 евро на основание чл.55 ал.1 , предложение трето от ЗЗД- като получена на отпаднало основание: развален договор за покупко-продажба, сключен между страните на 11.09.2009 г., ведно със законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1и т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна „П. И. Оувърсийс И.“-Британски Вирджински острови изпраща писмен отговор със становище за неоснователност на КЖ. Претендира съдебни разноски пред ВКС в размер на 8 630 лева-заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което касаторът [фирма]-гр.З. е осъден да заплати на „П. И. Оувърсийс И.“-Британски Вирджински острови сумата от 40 000 евро на основание чл.55 ал.1 , предложение трето от ЗЗД като получена на отпаднало основание: развален договор за покупко-продажба, сключен между страните на 11.09.2009 г. , въззивният състав на П. се е позовал на следните установени по делото факти:
На 11.09.2009 г. между страните по спора е сключен договор ,по силата на който [фирма] се задължава да продаде на „П. И. Оувърсийс И.“-Британски Вирджински острови 35 броя тъкачни станове с описани марка и модел и 140 броя нищелкови рамки. От страна на продавача е издадена проформа ф-ра с описание на стоките. На 17.09.2009 г. и на 09.10.2009 г.,в изпълнение на своите задължения по договора да преведе съответното капаро, от страна на ищеца –купувач е заплатена процесната сума в общ размер на 40 000 евро на продавача и същата е съответно осчетоводена в счетоводството му, като от първата дата и договорът поражда действие между страните, съгласно уговорката в чл.11 от същия. На 19.09.2009 г., според уговореното, купувачът е изпратил на продавача проект за акредитив, по който последният не е взел становище до 30.09.2009 г., когато в 17.57 часа е уведомил купувача, че изисква акредитивът да е одобрен от някоя голяма банка. Изложени са подобни съображения за това, защо в този случай, при наличие на уговорка за одобряване на проекта за акредитив от продавача до 30.09.2009 г. и забавата на последния да стори това в срок, следва да се счита, че акредитивът е приет. След тази дата преговорите между страните по доставката и продажбата на 12 бр.стана е продължила, което се установява от разменената кореспонденция между тях, поради което, според съда, договорът е продължил своето действие като се е трансформирал от срочен в безсрочен по волята на страните. От събраните в хипотезата на чл.164 ал. 2 ГПК гласни доказателства, допуснати и на двете страни, е направен изводът, че въпреки многократните опити от страна на купувача да накара продавача да изпълни задълженията си договора за продажба, последният, в лицето на своя управител, е правил всичко възможно да осуети изпълнението на поетите задължения. Така се е стигнало до едностранно развалянето на договора от страна на купувача при условията на чл.87 ал.2 ЗЗД-чрез изявление отправено до продавача по електронен път на 14.11.2014 г.. Доколкото неизпълнението от страна на продавача по договора е продължило в един значителен период / близо 5-пет години/, съдът е счел, че за купувача е отпаднал интересът от изпълнение и същият е могъл да го развали без даване срок за това. С оглед всичко изложено е счетено, че договорът е надлежно развален и ответникът дължи връщането на дадената като капаро сума от 40 000 евро на купувача, съгласно чл.55 ал.1,предл.3 ЗЗД: поради отпадане с обратна сила на основанието за нейното плащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат множество въпроси: За възможността да се развали двустранен договор без даване на срок за изпълнение и при липса на някое от основанията по чл.87 ал.2 ЗЗД; за отговорността на длъжника при забава на кредитора, при наличие на уговорен краен срок на действие; може ли кредиторът да развали договора след изтичането му; от кой момент тече срокът за одобряване на акредитива, според съдържанието на процесния договор; за редовността на акредитива от външна страна и по своето съдържание и следвало ли съдът да прецени всички доказателства от значение за спора.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК жалбоподателят следва да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, част от формулираните въпроси се основават на факти по спора, каквито решаващият съд не е констатирал да са налице: липса на някое от основанията по чл.87 ал.2 ЗЗД / съдът е изложил съображения за точно обратното/, за отговорността на длъжника при забава на кредитора / не е прието, че такава не е налице/, при наличие на уговорен краен срок на действие, може ли кредиторът да развали договора след изтичането му / в мотивите съдът е изложил съображения, че страните са продължили действието му, с оглед събраните гласни доказателства и кореспонденцията помежду им/ .
Въпросът, от кой момент тече срокът за одобряване на акредитива, според съдържанието на процесния договор, е изцяло фактически: отговорът е в зависимост от съдържанието на конкретния договор като правопораждащ факт, а не правен, т.е. такъв по тълкуването на определена правна разпоредба. Редовността на акредитива от външна страна и по своето съдържание, също, не е обусловил произнасянето на съда, тъй като е прието, че самият продавач не е възразил относно това в уговорения в договора срок за това-до 30.09.2009 г. и следователно именно той е неизправна страна. Същото се отнася и за въпроса, следвало ли съдът да прецени всички доказателства от значение за спора, тъй те са взети в предвид при произнасянето, а дали изводите на съда относно съществуването на фактите, установени с тях, са обосновани или не, касае обосноваността на решението, което не е предмет на проверка от ВКС в настоящата фаза по преценка на основанията за допускане до касация- чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация.
В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноските му пред настоящата инстанция в размер на 8 630 лева-заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, доколкото заплащането на горната сума се доказва с отразяването на това обстоятелство в самия договор за правна помощ, имащ характер на разписка в тази част /ТР 6/12 на ОСГТК/.
На основание гореизложеното, ВКС, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №338 от 31.10.2016 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №507/2016 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на „П. И. Оувърсийс И.“-Британски Вирджински острови сумата от 8 630 лева-разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.