Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1342_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 21.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1342 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. В., действащ като [фирма] срещу въззивно решение от 13.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 248 /2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение от 12.02.2010 г. по гр.д. № 5391 / 2009 г. в частта, с която са отхвърлени искове на П. Т. Г. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и в частта за разноските и вместо това исковете са уважени, както и искането за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като основание за това сочи процесуално-правни и материално-правни въпроси : дали въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск (недопустимо) като е отменил заповед, чиято отмяна не се иска (следваща от 07.08.2009 г., а не от 05.08.2009 г.,), следва ли работодателят да изчаква определения от него срок за изслушване или може да пристъпи към налагане на наказанието и преди изтичането на този срок, но след като е приел обясненията на работника; нарушение на дисциплинарното производство ли е създаването на проект на заповед за налагане на дисциплинарното наказание преди изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения, води ли до незаконосъобразност на наказанието ако е наложено след приемане на обяснения, като твърди, че въпросите по приложението на чл.193,ал.1 КТ са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 440 /04.07.2002 по гр.д. № 781 /2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 432 /26.05.2010 по гр.д. № 1322 /2009 г., на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Ответникът в това производство П. Т. Г. не изразява становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по неоценяеми искове.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят – ответник сам е отменил сочената в исковата молба заповед за уволнение № 2 от 05.08.2009 г. и е издал нова заповед № 4 от 07.08.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца отново поради дисциплинарно уволнение, която му е връчена при отказ на същата дата с подписите на трима свидетели, факта на връчването е установен, трудовото правоотношение е прекратено с тази втора заповед, но тя също е незаконосъобразна, т.к. на същата дата 07.08.2009 г. работодателят (след като попитал работника защо не се е явил на работа) е връчил на работника както покана да даде обяснения, така и (втората) заповед за уволнение, което е направил в един и същи момент, като свидетелите сочат, че двата документа са били вече изготвени от работодателя, това води до извода, че работодателят още преди да иска обяснения от работника, е изготвил заповедта за дисциплинарно уволнение и не се е съобразил с посочения от него в поканата срок – 3 работни дни от връчване на поканата, обратно – веднага след връчване на поканата е връчил и заповедта за уволнение, което води до извода, че работодателят не е спазил императивните разпоредби на закона – чл.193 КТ и процедурата за налагане на дисциплинарно уволнение – първо да иска обяснения от работника и едва след изтичане на срока за това при съобразяване на същите да прекрати трудовото правоотношение.
От изложеното е видно, че съдът се е произнесъл по иска за отмяна на извършеното дисциплинарно уволнение (по предмета на спора), като е приел за доказан наведения с исковата молба факт, по който ответникът не спори, че трудовото правоотношение е прекратено с дисциплинарно уволнение. Изводът, че дисциплинарното уволнение е извършено не с твърдяната от ищеца заповед, а с друга – сочена от ответника, съгласно трайната практика на ВКС не обуславя съмнение за недопустимо произнасяне.
Въпросите следва ли работодателят да изчаква определения от него срок за изслушване на работника по реда на чл.193,ал.1 КТ или може да пристъпи към налагане на наказанието и преди изтичането на този срок, ако работникът се е явил и е дал устни или писмени обяснения и дали създаването на проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения, води до незаконосъобразност на наказанието, ако заповедта е връчена след изслушване на работника или след приемане на неговите обяснения от работодателя, са обусловили изхода от спора и са разрешени в противоречие с решение № 440 /04.07.2002 г. по гр.д. № 784 /2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., което представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната част.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 60 лева (по 30 лева по всеки от двата разгледани иска).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 13.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 248 /2010 г. на Русенския окръжен съд, в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по искове на П. Т. Г. срещу М. Х. В., действащ като [фирма] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
Указва и дава възможност на М. Х. В., действащ като [фирма], в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 60 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.