Р Е Ш Е Н И Е
№ 287/2017
София,27.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2946 по описа за 2017 година
Производство по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ.
Обжалвано е решението на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители от 31.10.2016 г. по д.д. № 43/2015 г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Т. К., Частен съдебен изпълнител, рег. № ***, район на действие Окръжен съд – Бургас.
Недоволен от решението е министърът на правосъдието, който го обжалва в срок с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по жалбата – ЧСИ Т. К. я оспорва като неоснователна. Заявява, че твърдените закононарушения не са извършени, а изложените от проверяващия орган данни не отговарят на действителността.
Постъпил е писмен отговор от Камарата на частните съдебни изпълнители, в който е изложено становище за неоснователност на подадената жалба и се поддържа, че постановеното решение от Дисциплинарната комисия е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение я намира за неоснователна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, дисциплинарната комисия към КЧСИ е приела, че претендираните от министъра на правосъдието нарушения не са извършени от ЧСИ К.. КЧСИ е сезирана с искане за образуване на дисциплинарно производство по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ с изх. № 11-01-79/23.10.2015 г., направено от министъра на правосъдието в срока по чл. 69 ЗЧСИ. Сочи, че ЧСИ е извършил следните нарушения: 1/ предприел е действия, за които не са платени авансово такси от длъжника по изп.д. № 309/2011 г., 2/ не са попълнени всички реквизити издадените на основание чл. 79 ЗЧСИ разписки – № 3447/29.11.2012 г. и № 3447/29.11.2012 г., липсва сумата върху която е определен материалният интерес; 3/ не са представени разписки по чл. 79 ЗЧСИ за събраните обикновени такси в размер на 372,00 лв. и 63,25 лв.; 4/ не е представен удостоверителен документ от който да е ясно каква е дължимата сума за пропорционална такса по т. 26 ТТЗЧСИ и дали същата е съобразена и редуцирана съгласно т. 20 ТТЗЧСИ; 5/ нарушена е т. 20 ТТЗЧСИ, тъй като не е посочена цената на имот; 6/ в нарушение на чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 6/30.05.2006 г. ЧСИ не е изчислявал и не е изплащал натрупани лихви; 7/ отбелязано е, че липсват присъединени взискатели, а са направени плащания на Б. П. и Г. Х.. Д. състав се е произнесъл по основателността на твърденията, като е приел, че нито едно от нарушенията не е извършено от ЧСИ К.. Изразил е следните съображения по т. 1 – видно от приложените от ЧСИ сметка № 3447/29.11.2012 г. и сметка № 3447/29.11.2012 г. – авансовите такси са платени, отделно предварителното внасяне на такси от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от ЧСИ действия по аргумент от даденото задължително тълкуване в т. 11 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк,.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по т. 2 – материалният интерес по сметките е определяем, не съществува законоустановено задължение сметките да се подписват от длъжниците, а единствено да бъдат подписани от ЧСИ, което е сторено; по т. 3 – сумите представляват авансово внесени от бюджетната организация – взискател такси; по т. 4 – размерът на таксата е определен съгласно действащата редакция на ТТЗЧСИ към момента на определянето му, определен е размерът по т. 26, но не е събран за сметка на длъжника, тъй като пропорционалната такса за опис по т. 20 към онзи момент е била по-висока; по т. 5 – по изпълнителното дело се съдържат данни каква е цената на имотите, която е определена от вещи лица; описаната в сметка № 2987/17.12.2012 г. сума е грешно отнесена към сума по т. 20 от ТТЗЧСИ, а всъщност е сума по т. 22, като фактурата е издадена на купувача на публична продан, който е задължено лице по това вземане; по т. 6 – лихвите по специалните сметки на ЧСИ се натрупват и отчитат автоматично в друга сметка съгласно чл. 2 от посочената Наредба; по т. 7 – плащанията са извършени на взискатели на същия длъжник по други изпълнителни дела по описа на ЧСИ К., които са наложили запор върху вземанията на длъжника по изп.д. № 309/2011 г. В допълнение дисциплинарният състав е приел, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ К. е погасена по давност, но този извод не е определил крайното му разрешение, доколкото ЧСИ не е направил възражение за изтекла давност.
Решението на дисциплинарния състав е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изложени са обосновани съображения, почиващи на нормативните разпоредби на ЗЧСИ, по отношение на всички нарушения, за които се твърди да са извършени от ЧСИ К., съобразена е действащата редакция на правните разпоредби към момента на извършване на действията по изпълнителното дело. Настоящият състав намира, че мотивите на дисциплинарния състав по отношение на твърдените нарушения, са всеобхватни и правилни и излишно да бъдат преповтаряни.
По отношение на наведените оплаквания от министъра на правосъдието: на първо място следва да се подчертае, че проверката, извършена от Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт по чл. 76 ЗЧСИ, разпоредена със Заповед № ЛС-И-768/26.10.2012 г. не представлява обстоятелство, което по някакъв начин се е отразило на крайното решение на дисциплинарния съвет в настоящото дисциплинарно производство. Нито в наказващия орган, нито в съда съществува съмнение, че производство се развива във връзка с проверка по чл. 75а ЗЧСИ, разпоредена със Заповед № СД – 04 – 183/ 09.09.2015 г. на министъра на правосъдието. Следва да се подчертае, че неправилно дисциплинарният състав е приел, че давността по чл. 69 ЗЧСИ е изтекла. Не е изтекъл 6-месечният срок за сезиране на дисциплинарния орган от узнаване за нарушението с доклад на проверяващия инспектор от 15.10.2015 г., доколкото искане по чл. 70 ЗЧСИ е предявено на 23.10.2015 г. Не е изтекъл и 3-годишният срок от извършване на нарушенията, доколкото същите касаят вписвания по сметки по чл. 79 ЗЧСИ от 29.11.2012 г. и от 17.12.2012 г. Предвиденият в закона срок е за сезиране на наказващия орган, каквото е и приетото в т.12 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Що се отнася до сумата, постъпила в погашение на задължението на длъжника от трето лице, погашенията, извършени с нея са отразени на гърба на изпълнителния лист и плащанията по наложените запори върху вземанията на длъжника по изпълнителното дело, а събраните такси в определения от тарифата размер са дължимо плащане на съдебния изпълнител и никаква част от тях не подлежи на „възстановяване” на длъжника. Правилно дисциплинарния състав е приел, че събраната такса може да има значение за дължимостта и събирането на последващи такси. Официалният валутен курс не е обстоятелство, за което е необходимо да бъдат представени доказателства (тази информация е общодостъпна), отделно стои въпросът че погашенията в лева на задължения в чуждестранна валута се осъществяват по курс „продава” по времето и в мястото на плащането. Несъстоятелни са и оплакванията във връзка с непредставянето на препис от изп.д. № 309/2011 г. по описа на ЧСИ К., при все, че в открито съдебно заседание, провело се на 16.10.2017 г. жалбоподателят сам е заявил, че не поддържа това оплакване.
Заявена е претенция от ЧСИ К. за заплащане на разноски за адвокат в размер на 1 000 лв., но по делото няма данни частният съдебен изпълнител да е извършил разходи за адвокатска защита и съдействие, поради което искането му се явява недоказано и следва да бъде оставено без уважение.
На Камарата на частните съдебни изпълнители следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители от 31.10.2016 г. по д.д. 43/2015 г.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата от 150, 00 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: