Р Е Ш Е Н И Е
№ 287/2019
гр. София,08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдията Стоил Сотиров гр.д. №3456 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 7, ал.5-7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба вх. № 2113 от 23.08.2019 г. на адвокат С. А. Н. от Адвокатска колегия/АК/ – В., против мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет по жалбата му да се произнесе по жалба срещу решения №№1050 до 1084 от заседание на АС-Варна от 14.5.2019 г., включително и решение без номер по раздел IVт.2.9.
С допълнителна жалба, вх.№2086/19.8.2019 г. С. Н. обжалва решение №1988/18.7.2019 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу взетите на заседание на АС-Варна решения от №№1050-1084, без решение 1053, от заседанието АС-Варна от 14.5.2019 г., и по решение без номер по раздел IV, т.2.9, като недопустима , поради липса на правен интерес. С същото решение е оставена без уважение жалба, вх.№1513/27.5.2019 г. на С. А. Н. срещу решение №1053/14.5.2019 г. от заседанието на АС-Варна на 14.5.2019 г., постановено на базата на напомнително писмо – заявление, вх.№590/15.4.2019 г., по входящия регистър на АС-Варна, за приемане, за възстановяване на права след изтърпяване на дисциплинарно наказание „лишаване от право за упражняване на адвокатска професия“, за срок от 13.4.2018 г. до 13.4.2019 г., и повторно писмо, вх.№952/13.5.2019 г. за вписване на адвокатски сътрудник, като неоснователна.
Жалбоподателят твърди, че с изходящо от него писмо-заявление е поискал от АС-Варна, вписването му по чл.6 от Закона за адвокатурата, като по това искане съветът е взел решение да бъде изпратено към друга жалба, което по естеството си представлява мълчалив отказ за вписване. Поддържа се, че срокът на наложеното наказание е изтекъл на 13.4.2019 г., поради което той е легитимиран да обжалва всички решения на Адвокатския съвет, тъй като не е загубвал качеството си на адвокат, а правата му са възстановени по силата на закона с изтичане срока на наложеното дисциплинарно наказание. Освен това застъпва становище, че всички решения на Адвокатския съвет подлежат на обжалване пред Висшия адвокатски съвет, а на последния пред ВКС. Позовава се на чл.120 от Конституцията на РБ, в смисъла, в който тя е тълкувана с решение на Конституционния съд на РБ по к.д.№18/1995 г. и поддържа, че трябва да бъдат съобразени всички факти, настъпили след подаване на жалбата.
Висшият адвокатски съвет застъпва становището, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Твърди, че не налице мълчалив отказ, тъй като в срока се е произнесъл по жалбата на С. Н. срещу решенията, взети от Адвокатски съвет – Варна. Поради това жалбата срещу мълчалив отказ не подлежи на разглеждане, както и по жалбата срещу изричното произнасяне, доколкото то е обективирано в неподлежащо на обжалване решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., намира,че не е налице мълчалив отказ по жалбата на С. Н. до Висшия адвокатски съвет от 11.7.2019 г./№1837/. Налице е изрично произнасяне с решение на Висшия адвокатски съвет от 18.7.2019 г., с което тя е оставена без разглеждане.
Недопустима е жалбата от 19.8.2019 г. на С. Н. срещу решението на Висшия адвокатски съвет, взети с решение №1988/18.7.2019 г., в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу взети на заседание на АС-Варна от 14.5.2019 г. по решения от №1050 до №1084 г. и решение без номер, по раздел IVт.2.9, по следните съображения:
В Закона за адвокатурата липсва разпоредба, предвиждаща възможност за обжалване на решения на Висшия адвокатски съвет, предвид характера на адвокатурата, като свободна, независима и самоуправляваща се организация – аргумент от чл.134, ал.1 от Конституцията на РБ. Ето защо общият съдебен контрол върху всички решения на Висшия адвокатски съвет е изключен, а такъв може да бъде осъществяван само в предвидените от закона случаи. В посочения смисъл е налице трайно установена практика на ВКС.
В процесния случай е налице обжалване отказ на Висшия адвокатски съвет да разгледа жалба срещу решения за АС – Варна,които не попадат в някоя от уредените в Закона за адвокатурата хипотези, при които ВКС осъществява съдебен контрол спрямо решения на Висшия адвокатски съвет. Поради това жалбата в тази част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Жалбата от 19.8.2019 г. обаче е процесуално допустима в частта й, в която се обжалва решение на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание от 18.7.2019 г., с което оставена без разглеждане жалбата на С. Н. срещу взето на заседание на АС-Варна от 14.5.2019 г. решение за вписване, на основание чл.6 от Закона за адвокатурата. Неоснователно ответникът в настоящото производство твърди, че това решение е окончателно и не подлежи на контрол за законосъобразност от Върховния касационен съд. Точно обратното, възможността за осъществяване на такъв контрол е предвидена изрично в чл.7, ал.5 от Закона за адвокатурата, поради което в тази част жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Отказът на Висшия адвокатски съвет да разгледа жалбата по същество е поради обстоятелството, че към момента на вземане на обжалваното решение – 14.5.2019 г., жалбоподателят не е имал качеството на адвокат, тъй като е бил лишен от правото да упражнява адвокатска професия до 06.7.2019 г.Този извод е неправилен,тъй като законът не изисква като условие за активната легитимация на жалбоподателя, той да има право да упражнява адвокатска професия. Именно такова лице е легитимирано да обжалва отказ за вписване по смисъла на чл.6 от Закона за адвокатурата и това важи както за производството пред Висшия адвокатски съвет, така и за производството пред Върховния касационен съд, когато отказът не е отменен от Висшия адвокатски съвет. Освен това при липса на изрични правила в Закона за адвокатурата относно производството пред Висшия адвокатски съвет и Върховния касационен съд, приложими са общите правила на гражданския процес. В процесния случай в самото решение на Висшия адвокатски съвет е налице признание за изтичане срока на наложеното на жалбоподателя С. Н. дисциплинарно наказание, което към постановяване на решението на Висшия адвокатски съвет е следвало да бъде съобразено, съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
Доколкото обаче към момента на постановяване на настоящото решение е постановено решение №284/04.12.2019 г. по гр.д.№3189/2019 г. на ВКС, IV г.о., с което е отменено решението на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание от 18.7.2019 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на С. А. Н. и е постановено същият да се впише в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия – Варна, от Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Варна, на основание чл.6, ал.2 от Закона за адвокатурата, и е постановено вписване на жалбоподателя в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, е налице отпаднал интерес за жалбоподателя от извършване на същото действие повторно.
Налице е произнасяне по същество на съда по предмет, идентичен със спора по настоящото дело, което налага обжалвания акт на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание на 18.7.2019 г., в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на С. А. Н. срещу взето на заседание на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Варна от 03.06.2019 г. решение без номер по напомнително писмо/заявление № 1026 от 27.05.2019 г. , както и обективираният в това решение отказ за вписване на основание чл.6 ЗА, поради постановяване на решение №384/05.12.2019 г. по гр.д.№3189/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., в частта, с която е постановено вписване на С. А. Н. в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия – Варна, на основание чл.6, ал.2 Закона адвокатурата. Поради това решението н тази част следва да бъде обезсилено, както и решение на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Варна от 03.6.2019 г. със същия предмет, и производството по делото в тази част бъде прекратено.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от 19.8.2019 г. на С. Н. срещу решението на Висшия адвокатски съвет, взети с решение №1988/18.7.2019 г., в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу взети на заседание на АС-Варна от 14.5.2019 г. по решения от №1050 до №1084 г. и решение без номер, по раздел IV, т.2.9, поради липса на правен интерес.
Решението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
ОБЕЗСИЛВА решение на Висшия адвокатски съвет, взето на заседание на 18.7.2019 г., в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на С. А. Н. срещу взето на заседание на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Варна от 03.06.2019 г. решение без номер по напомнително писмо/заявление № 1026 от 27.05.2019 г. , както и обективираният в това решение отказ за вписване на основание чл.6 ЗА, поради постановяване на решение №384/05.12.2019 г. по гр.д.№3189/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г.о., в частта, с която е постановено вписване на С. А. Н. в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия – Варна, на основание чл.6, ал.2 Закона адвокатурата, ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: