Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
София,27.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Здравка Първанова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 275 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
[фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”25 септември”№47 обжалва решението на Добричкия окръжен съд, остановено на 15.02.2008г. по гр.д.№499/2007г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът по касационна жалба И. Д. А. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за признаване за установено,че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] наследниците на Н. И. Ш. и П.,Н. И Р.Д. са собственици на имот,реституиран с решение на кмета на [община] №7/протокол №19/28.04.1992г.
С обжалваното решение,постановено на 15.02.2008г. по гр.д.№ 499/2007г. Добричкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на [фирма] и третите лица-помагачи,че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед №300-5-5/04.02.2004г. на изп.директор на Агенция по кадастъра, изменена със заповед № ККР-14-08-124/04.05.2004г. на началника на СК-Д.,наследниците на Н. И. Ш.,в частност ищеца И. Д. А.,са собственици на недвижим имот с площ от 1375кв.м.,представляващ част от имот №* по кад.план от 1970г., сега ПИ №*по кад.карта на [населено място],възстановен с решение №7 по протокол №19/28.04.1992г. на Общинска администрация-Б. и че кадастралната карта съдържа непълнота,свързана с имота,който следва да бъде нанесен в нея.
Прието е,че ефектът на реституцията на недвижими имоти, отчуждени по реда на З.,се осъществява след провеждане на определена административна процедура,като фактическият състав включва: право на собственост върху недвижимия имот,отчужден по З.; имотът да съществува и да отговаря на изискванията за самостоятелен парцел;мероприятието,за което е бил отчужден имотът фактически да не е започнало и искането за възстановяване да е направено в преклузивния срок,а полученото при отчуждаването обезщетение да е било върнато. В случая е прието,че мероприятието,за което имотът е бил отчужден,е проведено,но от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост,съобразно с нормативите за устройство на територията,което е установено от техническата експертиза, вкл. и по адм.д.№99/1993г.,което е отчетено в административния акт, представляващ годен титул за собственост и легитимиращ ищеца като собственик на имота. Прието е,че ищецът е заявявал многократно искане за нанасяне на имота в кадастралния план,което обуславя допустимостта на иска.
Възраженията на ответното дружество за собственост въз основа на придобивна давност и приватизация са приети за неоснователни,тъй като представените договори за закупуване от дружеството [фирма] през 1998г. на поименни акции и от ответника през 2004г. на процент от дяловете не установяват имуществено право върху имота,като по тези съображения не се доказва и придобивна давност към момента на одобряване на кадастралния план.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл.2 ЗВСНОИ по З. и др./.
В нарушение на установените в разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./ правила въззивният съд при извършването на преценка за наличие на правоприемство по наведените от ответното дружество възражения, не е обсъдил всички доказателства по делото и в частност изслушаната по делото експертиза на в.л.Г. Й.,в която е проследено прехвърлянето на имуществото от О.-М.-гр.Д. към образуваните впоследствие фирми с държавно имущество /Ф.”М.-м.” и ф. “М./,разделянето на имуществото между фирмите, последващото включване на имущество в дълготрайните активи на преобразуваните дружества. Не са преценени и показанията на разпитаните по делото свидетели досежно упражняването на фактическата власт върху имота от отделните дружества,като не е преценена и приложимостта на §6 ПЗР ЗППДОбП/отм./.
Неправилно също така въззивният съд е приел,че не съществуват пречки за възстановяване правото на собственост върху незастроената част от имота без да извърши преценка за наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността с оглед разпоредбата на чл.2 ЗВСНОИ по З. и др.,съгласно която отмяна на отчуждаването се допуска ако върху имота не е започнало фактическо строителство. Не е преценено значението на безспорно установения по делото факт,че в процесния имот строителството е напълно завършено още към 1988г.,като в подобна хипотеза отчуждаването може да бъде отменено само ако за съответната част от имота не е било предвидено включване в съответното мероприятие. За изясняване на делото от фактическа страна въззивният съд е следвало да допусне служебно изслушване на експертиза за установяване за каква част от отчуждения имот е било предвидено при неговото отчуждаване отреждане за съответното мероприятие-изграждане на профилакториум, какво е предвиждало това мероприятие и дали целият имот е бил засегнат от предвижданията за това мероприятие още при отчуждаването,налице ли е последващо преотреждане на част от имота за друго мероприятие,което да не е било реализирано. Тези обстоятелства са от съществено значение за изхода на спора с оглед наведените от [фирма] доводи в тази насока и необходимостта от осъществяването на косвен съдебен контрол по отношение на акта за отмяна на отчуждаването.
Допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени по смисъла на чл.218б,ал.1,буква”в” ГПК/отм./, поради което по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства,съдържащи данни за правоприемството между [фирма],държавното предприятие,на което имотът е бил предоставен за управление и стопанисване и дружеството,в чийто капитал имотът е бил включен при преобразуването по реда на ЗППДОбП/отм./, вкл. и данните,съдържащи се в изслушаната по делото експертиза на в.л.Г. Й.;с оглед изводите за наличие на правоприемство да бъдат обсъдени и показанията на разпитаните по делото свидетели досежно упражняваната от различни дружества фактическа власт върху имота,както и за изслушване на съдебно-техническа експертиза за изясняване на обстоятелството каква част от имота е била отредена за съответното мероприятие при неговото отчуждаване и извършвано ли е преотреждане на части от имота за други мероприятия,които да не са били реализирани,с оглед приложението на чл.2 ЗВСНОИ по З. и др.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Добричкия окръжен съд,постановено на 15.02.2008г. по гр.д.№499/2007г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Добричкия окръжен съд.
Председател:
Членове: