– 2 –
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 288
гр. София 02.08.2016 година.
На Димитър Димитров-докладчик по ч. гр. д. № 3323/2016 година по описа на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК.
С молба вх. № 22 785/27.07.2016 година [фирма] [населено място] е поискало да бъде спряно изпълнението на невлязлото в сила решение № 744/20.05.2016 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 707/2016 година. С това решение е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че А. Х. В. е собственик на битова сграда, представляваща едноетажна масивна постройка със застроена площ от 204.00 м2, построена в поземлен имот № .. в землището на [населено място], местността „М.”, целият с площ от 6.146 декара, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници на имота: имот № ..-полски път на [община], имот № ..-пасище, мера на [община], имот № ..-полски път на [община] като дружеството е осъдено да предаде на В. владението върху имота. Със същото решение [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на В. сумата от 5757.80 лева, представляваща обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за ползването на сградата без основание, за периода от 06.08.2013 година до 06.01.2015 година, а също така и сумите от 1590.60 лева и от 255.00 лева, представляващи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, за ползване без основание на построените в описания имот работилница, представляваща едноетажна масивна постройка със застроена площ от 90.00 м2 и пречиствателно съоръжение, представляващо вкопан в земята утайник, покрит с желязо-бетонни капаци и бетоново съоръжение, заустени към реката с канализация, с площ от 45.00 м2. Общата сума, която [фирма] [населено място] е осъден да заплати като обезщетение по чл. 59 от ЗЗД е 7603.40 лева, а данъчната оценка на битовата сграда е в размер на 6462.10 лева.
С касационна жалба с вх. № 20 785/06.07.2016 година [фирма] [населено място] е обжалвал решение № 744/20.05.2016 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 707/2016 година, поради което може да иска спирането му по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Същото обаче се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота-чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. В случая [фирма] [населено място] е трябвало да предостави обезпечение в размер на 14 065.50 лева, като при определянето на размера му не се взимат предвид данъчните оценки на работилницата и пречиствателното съоръжение, тъй като по отношение на тях първоинстанционното решение на Районен съд Пловдив, с което е уважен предявеният от В. иск с правно основание чл. 108 от ЗС не е обжалвано и е влязло в сила. Молителят не е представил доказателства за предоставено от него надлежно обезпечение, поради което трябва да му бъдат дадени указания за това.
Предвид горното съдът,
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на [фирма] [населено място], [улица], [жилищен адрес], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК в размер на 14 065.50 лева по сметката за обезпечения на ВКС и да представи доказателства за това.
След изпълнението на горните указания или след изтичането на горния срок делото да се докладва за произнасяне по искането за спиране на изпълнението.
Препис от разпореждането на се изпрати на молителя.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия-докладчик: