1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
Гр. С. 07.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 9 октомври през 2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №628/12 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на решението на Районен съд София по гр.д. №5714/10 г. от 28.02.11 г., на осн. чл.303, ал.1,т.5 от ГПК. Във връзка с това основание е посочено, че молителят като ответник по иска не е участвал в делото поради нередовно призоваване – съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК. Решението също не му е връчено по определения от закона ред – приложено е по делото на осн. чл.50, ал.2 от ГПК, без да е изпълнено изискването на приложимата в случая ал.4. В молбата са изложени и съображения за неправилност на решението, с конкретни доводи от съществото на спора.
Ответникът по молбата В. М. я оспорва като недопустима – подадена извън срока по чл.305, т.5 от ГПК и неоснователна. Евентуално намира, че ако делото бъде върнато за ново разглеждане, то следва да започне от връчване на съобщението за решението с указания за възможността да се обжалва пред по –горен съд.
ВКС намира за неоснователно възражението за недопустимост на молбата поради просрочието й – видно от данните по делото, на ответника не е връчена нито една призовка и не се установява той да е узнал за решението преди поканата на ЧСИ за доброволно изпълнение на присъдената сума от 15.03.12 г.. Молбата е подадена на 29.03.12 г., в срока по чл.305, т.5 от ГПК.
При преценка на основателността й ВКС намира следното: първоинстанционното решение е изпратено на ответника по иска /молител/ на вписания в регистъра адрес за кореспонденция – [населено място], [улица]. Оттам съобщението е върнато невръчено с отметка, че това е адресът на ответника, но при посещенията си на отбелязаните дати връчителят не е получил достъп до съответното помещение / никой не му е отворил/. При тези данни РС е приложил съобщението по делото и го е счел за връчено на осн. чл.50, ал.2 от ГПК. Този извод е неправилен – на осн. чл.50, ал.4 от ГПК, когато търговецът не е напуснал регистрирания адрес, но връчителят не намери достъп до канцеларията му или някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Последното не е изпълнено, затова връчването не е редовно, не е сложило началото на срока за обжалване и съответно – решението не е влязло в сила с изтичане на този срок. Ответникът по иска е узнал за постановеното срещу него осъдително решение на РС от поканата на ЧСИ, съответно оттогава тече срокът за обжалване на решението. Молбата от 29.03.12 г. е неоснователна в първата й част – с която се иска отмяна на решението по чл.303, т.5 от ГПК, тъй като то не е влязло в сила. Във втората част – с която се сочат оплаквания за неправилност на решението и се иска отмяната му, молбата е с характер на въззивна жалба и делото следва да се върне на РС за администрирането й като такава и евентуалното й изпращане за разглеждане от по –горния съд.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], представляван от Ат. К., в частта, с която се иска отмяна на решение на районен съд С. по гр.д. №5714/10 г. от 28.02.11 г., на осн. чл.303, ал.1,т.5 от ГПК.
Връща делото на районен съд С. за администриране на молбата, в частта й на въззивна жалба срещу постановеното от този съд решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: