О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 08.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4846/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ч., подадена чрез адв. Р. А. от ПзАК, срещу въззивно решение №133 от 08.04.2013г. на ОС, [населено място], постановено по в.гр.д.№ 75/2013год. С това решение е потвърдено решение №158 от 18.12.2012г., постановено по гр.д. № 564 по описа за 2012г. на РС – гр.СДевин, с което съдът е отхвърлил подадената от В. Д. Ч. по реда на чл.19 от ЗГР молба за допускане промяна на личното и бащиното му име на А. Д..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на молбата.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по материалноправен въпрос, касаещ допускане промяната на собствено и бащино име, когато важни обстоятелства налагат това, който е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3ГПК. Касаторът смята , че такъв е въпросът: “зачитането на семейните, етническите и религиозните традиции и принадлежност на едно лице представляват ли важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР”. Счита, че въззивният съд в противоречие със съдебната практика е приел, че в случая не са налице важни причини за допускане на исканата промяна на имената. Позовава се на решение на ВКС по гр.д.№227/2010г., с което по реда на чл.290 ГПК е дадено правно разрешение по въпроса за същността на „важните обстоятелства” по смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР и по-конкретно доколко зависят от личната преценка на молителя или имат обективен характер, който се преценява от съда във всеки конкретен случай. Позовава се и на решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./, което е извън обхвата на задължителната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което молбата е оставена без уважение, въззивният съд е приел, че правото на помяната на името представлява потестативно право, което може да бъде упражнено при точно определени от закона основания – когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо или когато важни обстоятелства налагат това. В случая не са наведени твърдения и претенции досежно обстоятелството, че имената на молителя са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи. Приел е също, че преценката дали се касае за важни обстоятелства се прави от съда при всяка конкретна хипотеза. Аргументите на молителя за промяна на личното и бащиното име – неудобството при общуването с хората, с оглед имената, с които е известен и тези, които носи, както и желанието да се снабди с документи за самоличност с имената А. Д. Ч. не съставляват важни обстоятелства за промяна на имената. Посочил е, че субективните възприятия за близките и роднините, както и желанието на молителя за промяна на имената му са ирелевантни в настоящото производство, тъй като не обуславят законовите предпоставки на чл. 19, ал. 1 от ЗГ. При формиране на решаващите си изводи съдът е отчел, че с оглед данните по делото първоначално молителят е носил имената В. Д. Ч. – до 28.09.1990 г., които впоследствие са били променени на Р. Д. Ч. – до 20.07.2007 г. и отново променени на В. Д. Ч., като за пореден път се претендира промяна на името – вече на А. Д. Ч.. Отчел е като безспорно, че предходно постановените решения за промяна на имената нямат сила на пресъдено нещо, но е приел, че същите установяват неколкоратната промяна на имената на едно и също лице, както и, че липсва съвпадение между предишното име Р. и претендираното сега име А. . Отчел е също, че пред първоинстанционния съд не са наведени от молителя твърдения досежно наличието на етнически и религиозни традиции, представляващи важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи претендираната промяна на имената,както и, че едва във въззивната жалба бланкетно са наведени подобни аргументи. Обосновал е извод, че същите не следва да бъдат анализирани, тъй като не са били предмет на молбата, по повод на която е било образувано производството.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Той не е формулирал изрично материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. С оглед посочената дефинитивност не може да се третира като релевантен поставеният от касатора въпрос “зачитането на семейните, етническите и религиозните традиции и принадлежност на едно лице представляват ли важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР”. Въззивният съд не е давал правно разрешение по такъв въпрос и същият не е обуславящ решаващите му изводи. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Следва да се има предвид, че по прилагането на чл. 19 ЗГР съществува постоянна практика на ВКС, според която важни обстоятелства по смисъла на тази разпоредба са такива, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името. Всеки конкретен случай обаче се преценява отделно и не е възможно да се да даде универсално определение за „важни обстоятелства“. По тази причина и липсва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – не може да се обоснове извод за наличие на противоречие между въззивното решение и приложеното към изложението решение на ВКС , тъй като не се касае за противоречиво решаван въпрос от съдилищата, а за различни обстоятелства, установени по отделните дела, обуславящи различни крайни изводи.
На следващо място в случая касаторът макар и да се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е развил никакви конкретни доводи в тази насока. Изложеното представлява само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл. 281 ГПК, а именно – необоснованост. Това оплакване не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ само селективно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени както общите, така и допълнителните изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Съдът не присъжда разноски и в полза на ответниците по касационната жалба, тъй като не са претендирани такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.11.2012г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 3729/2012год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: