Р Е Ш Е Н И Е
№290
гр.София, 07.08.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1225/2010 година
Производството е по чл.250, ал.1 и чл.248, ал.1 ГПК.
И. А. Я. от [населено място] е подал молба вх.№ 8158 от 02.04.2012 год., с която е поискал Върховният касационен съд, ІІ г.о. да допълни решение № 290/2011 год. от 01.03.2012 год. по гр.дело № 1225/2010 год., като: а/ отмени или обезсили А. № */* год. или алтернативно да задължи/или осъди/ Областния управител-В. да го отмени/или да го обезсили или да оттегли/ и да нареди актуваните * кв.м. от двора да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост; б/ да отмени и двете първоинстанционни решения на Варненския районен съд, 12-ти състав по гр.дело 6565/2005 год. – № * от * год. и № * от * год.; в/ да допълни решението в частта за разноските, като присъди и сумата 391,57 лева/или да присъди обща сума в размер на 1 300,93 лева/; г/ да измени решението в частта за разноските, като на И. А. Я. бъде присъдена обща сума в размер на 1 197,93 лева, на Н. М. Г. – 100,00 лева и на К. А. Я. – 3,00 лева; д/ да осъди [община] и държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да заплатят поравно присъдените по делото разноски или да разпредели между тези ответници присъдените суми в преценено от съда съотношение.
С молбата се представя списък на направените разноски, като се твърди, че тъй като делото се е гледало по реда на отменения ГПК от 1952 год. и е липсвала норма, аналогична на чл.80 ГПК от 2007 год. за представяне на списък с направените разноски, молителите не са били задължени и не са представили такъв списък.
Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството е на становище, че искането за допълване на касационното решение е неоснователно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на касационното решение е подадена в едномесечния срок от влизането му в сила и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следните съображения:
Искането на молителите за допълване на касационното решение, като Върховният касационен съд отмени или обезсили А. № */* год. или алтернативно задължи/или осъди/ Областния управител-В. да го отмени/обезсили или оттегли/, както и да нареди да бъдат отписани от актовите книги за държавна собственост актуваните * кв.м. от парцел * в кв.* по плана на * подрайон на [населено място], не е било част от предмета на спора по предявения установителен иск и касационният съд не е дължал произнасяне по това искане, независимо, че то е било формулирано от молителите още с първоначалната искова молба. Недвижимите имоти, които са престанали да бъдат държавна собственост, които неправилно са били актувани като собственост на държавата, както и тези имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика /чл.78, ал.1 З., чл.108 П./. Законодателят е предвидил в закона и правилника за приложението му нарочна административна процедура. О. се извършва въз основа на писмено искане, което собственикът подава до областния управител. В случаите, при които е налице влязло в сила съдебно решение, с което е било отречено правото на държавна собственост върху имота, деактуването се извършва на основание чл.297 ГПК във връзка с чл.78, ал.1 З. и чл.108 П. – отново със заповед на областния управител. Предвид на това, съдът, който разрешава спора за собственост с предмет недвижим имот, който е бил актуван като собственост на държавата, не дължи произнасяне с решението по искането за отмяна, респ. обезсилване на акта за държавна собственост, поради което не е налице предпоставката по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на касационното решение. Съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. не е пропуснал да се произнесе по част от спорния предмет, който не обхваща произнасяне с решението по зачитане последиците от уважения иск за собственост и осъществяване на специалната административна процедура по чл.78 З. и чл.108 П..
Неоснователна е молбата за допълване на касационното решение и в частта, с която се иска Върховният касационен съд да отмени и двете първоинстанционни решения на Варненския районен съд по гр.дело № 6565/2005 год. – № * от * год. и № * от * год. Съгласно чл.271, ал.1, изр.1, предл.първо ГПК, когато фактическите и правни изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първата инстанция, той постановява решение, с което потвърждава обжалваното решение, без да го възпроизвежда. По този начин въззивната инстанция инкорпорира съдържанието на първоинстанционното решение, превръщайки го в свое. В. решение е актът по съществото на спора и е източникът на правните последици. Ето защо, само то подлежи на касационно обжалване и предмет на проверката и отмяната от Върховния касационен съд е само въззивното решение, но не и потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира за неоснователна и молбата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на касационното решение в частта му за разноските.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, само ако страната е представила своевременно предвидения в чл.80 ГПК списък. В случая, молителят не е представил списък на направените разноски до момента на приключване на устните състезания по гр.дело № 1225/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. – 01.11.2011 год., поради което само на това основание молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. Я. от [населено място] за допълване на решение № 290/2011 год. от 01.03.2012 год. по гр.дело № 1225/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. чрез отмяна или обезсилване на А. № 10053/26.05.1969 год.; чрез отмяна на решение № 3107 от 11.11.2008 год. и на решение № 399 от 16.02.2009 год. по гр.дело № 6565/2005 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав, както и за допълване на решение № 290/2011 год. от 01.03.2012 год. по гр.дело № 1225/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. в частта му за разноските.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/