О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 17.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 746 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма] срещу Решение № 2103 от 09.11.2016 год. по гр.д.№ 3356/2016 год. на Софийски апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на ЗД [фирма] съставът на САС е потвърдил Решение № 2989 от 14.06.2016 год. гр.д.№ 6523/2015 год. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният от В. Д. Б. иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. и имуществени в реди в размер на 1607 лв. и оставен без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.288 ал. КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд.
В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 се свързва с въпрос по прилагането на чл.294 ал.1 КЗ (отм.) и чл.260 ал.2 вр.чл.202 ал.2 КЗ (отм.) в противоречие със задължителна практика на ВКС – изброени в изложението решение, постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС. Вторият от въпросите е свързан с прилагането на чл.52 ЗЗД и критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът по касация В. Б. е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация Гаранционен фонд не е представил писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Ищецът по делото е пострадал в резултат на ПТП на 28.09.2013 год. Причинено му е било счупване на черепа; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка; контузия на мозъка; счупване на костите на лявата подбедрица; счупване на трето и четвърто ребра в дясно; разкъсно-контузна рана вдясно теменно на главата; излив на кръв в синусите. Позовавайки се на това, че увреждащият лек автомобил „БМВ 318″ с водач И. С. С. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма], Б. е предявил иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) срещу него за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90000 лв. и имуществени – 1607.09 лв. При условията на евентуалност е предявил и иск с правно основание чл.288 ал.1 КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд – София в случай че бъде оборено наличието към датата на ПТП на валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност” с първият ответник.
Ответникът ЗД“Б. И.“ е оспорил иска поради липса на пасивна легитимация. Твърдението му е било, че към датата на ПТП застрахователното правоотношение е било прекратено, поради неплащане на периодична вноска, Гаранционният фонд е бил уведомен и това обстоятелство е било вписано в регистъра.
Евентуалният ответник Гаранционен фонд е оспорил иска поради това, че като пострадалият се е движел по пътното платно неправомерно и увреждането не се дължи на виновно поведение на водача. Оспорил е и размера претендираното обезщетение.
Първоинстанционният съд е приел, че първият ответник не е доказал възникването на правото по чл.260 вр.чл.202 КЗ и упражняването му по предвидения от закона ред, въпреки, че от заключението на счетоводната експертиза е установено, че по застраховката е била заплатена през м.01.2013 год. само първата вноска. Не е обсъдено вписаното в регистъра на Гаранционния фонд прекратяване на 12.05.2013 год., – извлечение, удостоверяващо липсата на активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 28.09.2013 год. (л.76). Поради това е уважил иска до посочения размер срещу първия ответник и е оставил без разглеждане евентуалния иск.
Сезиран с въззивната жалба на ЗД [фирма] в частта с която е бил уважен искът за неимуществени вреди, съставът на САС също е счел, че застрахователят е следвало да докаже изпълнението на предхождащите вписването по чл.294 КЗ (отм.) действия по чл.260 ал.2 вр.чл.202 КЗ (отм.), поради което е потвърдил първоинстанционното решение.
Становището на настоящия съдебен състав по предпоставките за допускане на касационен контрол произтича от следното:
С т.2 и т.3 на ТР № 1/2014 год. ОСТК е посочил предпоставките за предсрочно прекратяване на застрахователното правоотношение, поради неплащане на вноските в хипотезата на чл.260 ал.2 вр.чл.202 ал.2 КЗ (отм.). След постановяването на Тълкувателното решение, с Решение № 154 от 23.12.2016 год. състав на I т.о. на ВКС е посочил и наличието на правно значение на изпълнението на процедурата по чл.294 ал.1 КЗ (отм.). Въпросът за правното значение на вписването може да бъде детайлизиран при наличие на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
След конкретизация и уточнение съобразно правомощията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, правният въпрос за произнасяне по който следва да бъде допуснато касационно обжалване е следният: Вписването по реда на чл.294 ал.1 КЗ на прекратяване на застрахователно правоотношение, има ли значение за доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата по чл.260 ал.2 вр.чл.202 ал.2 КЗ (отм.)?
Касаторът ще следва на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2103 от 09.11.2016 год. по гр.д.№ 3356/2016 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на ЗД [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1000 лв. и представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнението на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.