О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№291
[населено място], 06.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 460 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Т. срещу решение № 299/06.11.2017г. по т.д. № 420/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 262/11.05.2017 г. по т.д. № 250/2016г. на ПОС и вместо него е прието за установено, че касаторът дължи на [фирма] сумата от 33 600,79 евро, ведно със законната лихва от 16.09.2015г. до окончателтното й изплащане, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит от 11.07.2008г.; 10 407,85 евро – представляваща договорна лихва за периода 19.12.2012г.-15.09.2015г. и 1153,445 евро – представляваща санкционираща лихва за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г.; 345,97 евро – заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касацията [фирма] оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, П. е приел, че между страните е сключен процесният договор за предоставяне на кредит в размер на 80 000 евро. През 2012г. се е постигнало споразумение за продажба на ипотекирания в полза на банката имот. С продажната цена от 54 000 евро частично е погасен дългът, а за остатъка не е налице опрощаване на задълженията на длъжника. Изложени са съображения, че опрощаването е договор, а доказателства за сключване на такъв не са били ангажирани. Направеното в молба-съгласие изявление за заличаване на ипотеката е единствено с оглед нуждата от заличаване на обезпечението върху продадения на трето лице имот, но не съставлява документ за дълга. Освен това видно от протоколите на Централизираната комисия по проблемни кредити банката е взела решения за преструктуриране на остатъка от дълга, а не за опрощаването му. Въззивният съд е обсъдил конкретни клаузи от Общите условия към процесния договор за ипотечен кредит и е приел, че за да се стигне до изготвяне на конкретен нов погасителен план е следвало да има писмено искане от кредитополучателя, каквото той не е подал. На осн. чл.11.02 от ОУ в случай на надвнесени суми длъжникът не се освобождава от плащане на следващите месечни вноски, в срокове и размери по погасителен план, а с надвнесената сума се намалява остатъкът от кредита за сметка на последните вноски от погасителния план. Поради което и П. е съобразил заключението на ССЕ за отнасяне на получената при продажба на имота сума за погасяване на задълженията според уговорките и е счел, че е налице неизпълнение на задължението за плащане на месечните погасителни вноски по погасителен план от 16.03.2012г. С уведомление, получено редовно на 10.06.2015г., банката е съобщила на длъжника, че е обявила кредита за предсрочно изискуем и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК дължимите суми са в размери посочени в заявлението и установени от експертизата.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните и без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните за изразяване на становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване, да се произнесе с въззивното решение, като „изненада“ страните с мотивите си?; 2/ относно доказателствената стойност на вписванията в счетоводните книги, доказателствената тежест при оспорването им; 3/ Може ли счетоводно нередовно изчислен кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем?; 4/ Налице ли е редовно уведомление за предсрочна изискуемост, ако в него липсва конкретизация на размера на задължението за главница и лихви ?; 5/ Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той ползва ли се с материална доказателствена сила? Каква е доказателствената сила на частните свидетелстващи документи и кога те имат достоверна дата? Като допълнително основание за селектиране на касационната жалба касаторът въвежда чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС и практика на ВКС: по първи въпрос – с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 276/24.02.2015г. по гр.д. № 519/2014г. на ВКС, III г.о., Решение № 176/08.06.2011г. по гр.д. № 1281/2010г. на ВКС, III г.о.; по втори въпрос – с Решение № 185/30.10.2013г. по т.д. № 813/2012г. на ВКС, Решение № 88/11.06.2015г. по гр.д. № 4559/2014г. на ВКС, IVг.о., Решение № 423/01.06.2006г. по т.д. № 9/2006г. на ВКС, Решение № 1991/10.08.1957г. по гр.д. № 3941/1957г. на ВС, Решение № 169/31.01.2013г. по т.д. № 664/2011г. на ВКС, II т.о.; по трети и четвърти въпроси – с Решение № 146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, Iт.о., Решение № 98/25.07.2017г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, I т.о., по пети въпрос – Решение № 169/31.01.2013г. по т.д. № 664/20121г. на ВКС, II т.о., Решение № 235/04.06.2010г. по гр.д. № 176/2010г. на ВКС, II г.о., Решение № 249/12.11.2012г. по гр.д. № 270/2012г. на ВКС. Общо по всички въпроси се посочва и селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът се позовава и на основание по чл.280, ал.2, пр. последно ГПК – „очевидна неправилност“ на обжалваното въззивно решение, тъй като банката не може да обяви за предсрочно изискуем кредит, който частично е бил погасен с получената от продажбата на ипотекирания имот цена, без да се състави нов погасителен план с преизчисляване на дълга.
Настоящият състав на ВКС намира, че първият правен въпрос не покрива изискванията към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото въззивният съд не е въвел нови спорни факти в предмета на доказване. В отговора на исковата молба самият касатор се позовава на частично опрощаване на дълга от страна на банката, доколкото получената при продажба на ипотекирания имот цена не покрива изцяло задължението му към кредитора, респ. в допълнителната искова молба банката е направила възражение за липса на договор на основание чл.108 ЗЗД за опрощаване на част от дълга. Следователно способът за погасяване на процесните вземания чрез опрощаване е въведен в спорния предмет от страните още пред първоинстанционния съд и последният в определението си по чл.374 ГПК изрично е дал указания на ответника по иска да докаже твърденията си за наличие на уговорки между страните по повод погасяване на кредита.
Втори и трети въпрос се поставят в контекста на оспорване заключението на вещото лице по ССЕ при възражение за нередовно водено счетоводство от страна на банката, тъй като след получаване на продажната цена тя не е преструктурирала дълга и не е отразила това счетоводно. В тази връзка следва да се посочи, че П. е аргументирал кредитирането на заключението на вещото лице с прилагането на клауза от ОУ към процесния договор, относно начина на погасяване на вноските при заплащане на сума над дължимата, а не единствено поради зачитане на доказателствената сила на записванията в счетоводните книги .
Четвърти въпрос попада в предмета на произнасяне на въззивния съд, но спрямо него не са изпълнени допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Както в съобразителната част на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, така и в Решение № 146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, I т.о., Решение № 98/25.07.2017г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, I т.о., липсата на конкретизация в размера на задълженията за главница и лихви, поради забава в плащанията на които банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, не се свързва с въпроса за действителността на обективираното в уведомлението изявление на кредитора, а с проблема за доказаността на обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Следователно въззивното решение не е постановено в отклонение от така цитираната практика на ВКС. Не е налице и селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изискване за действителност на волеизявление по отношение на неговото съдържание / напр. относно реквизитите на менителничен ефект/ може да бъде въведено само с изрична правна норма, доколкото се касае до регулиране по императивен начин на този институт. Недопустимо е по пътя на тълкуването да се изведе правило за недействителност при липса на изрична регламентация, каквото разрешение на въпроса поддържа касатора.
Изводите, които П. прави след обсъждане на молбата-съгласие и протоколите на Централизираната комисия по проблемни кредити на банката, за липса на опрощаване на остатъка от дълга след заплащане на сумата от 54 000 евро, не са в резултат единствено на обсъждане на съдържанието на посочените доказателства, а и поради констатация за неизпълнение на предпоставките по чл.108 ЗЗД. Следователно пети въпрос не се отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК като не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.
Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: нарушения на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
Защитните възражения на касатора, поддържани и в касационната жалба, се свеждат до погасяване изцяло на дълга и до липса на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на непогасения остатък от дълга поради несъобразяване на последното плащане с продажната цена на ипотекирания имот и неизготвяне на нов актуален погасителен план. Видно от мотивите на въззивното решение П. е отхвърлил второто възражение поради прилагане на чл.11.02 от ОУ с цитираното съдържание: че при погасяване на суми, надхвърлящи размера на месечната вноска по погасителен план кредитополучателят не се освобождава от плащане на всяка следваща месечна вноска, в размерите и сроковете по погасителен план, а с размера на надвнесените суми се намалява остатъкът от кредита за сметка на последните вноски от погасителния план. Въззивният съд въобще не е преценил валидността на същата клауза с оглед съществуващата императивна материалноправна норма на чл.146 вр. чл.143 З., което е в очевидно противоречие със задълженията му служебно да се произнесе по приложението й съгласно приетото в т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до каасционно обжалване.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1780,12 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 299/06.11.2017г. по т.д. № 420/2017г. на Пловдивски апелативен съд
УКАЗВА на касатора Г. А. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1780,12 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: