РЕШЕНИЕ
№ 293
София, 24. 06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело 491/2008 година
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр.чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Т. К. на И. П. Е. от гр. Б.,област Р. срещу въззивно решение № 545/02.11.2007 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 660/2007 г.,потвърждаващо решение № 40/07.06.2007 год.по гр.д. № 546/2006 год. на Б. районен съд,с което е развален,сключеният алеаторен договор на 31.03.1997 год.между Г. Р. П. и И. П. Е. до размер на ? ид.ч. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение ,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК.Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение.
Ответницата по жалбата – Г. Р. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела от фактическа страна,че на 31.03.1997 год.между Г. Р. П. и съпругът й И. Г. П. ,починал на 19.03.1998 год. от една страна и ответника И. П. Е. –техен внук е сключен алеаторен договор,по силата на който П. са прехвърлили правото на собственост на техния внук върху притежавания имот – дворно място от 1040 кв.м.,представляващо парцел **** – 1187 в кв.113,ведно с построените в него къща,гараж и стопанска сграда,срещу задължението от негова страна да им осигури лично или чрез майка си М всестранна издръжка и гледане до края на живота им,като прехвърлителите са запазили правото на ползване и обитаване върху целия имот докато са живи. От събраните гласни доказателства е установил,че страните не са живяли в едно домакинство от 1998 год.,а през календарната 2006 год. ответникът е бил извън страната,като след завръщането си се установил в гр. Б.. До 2006 год. е полагал епизодични грижи,изразяващи се в помощ по поддръжка на имота и подсигуряване на необходимото за постъпване и престой през 2002 год. в болница. След установяването му през 2007 год. в Б. е налице виновно неизпълнение на поетите задължения по алеаторния договор.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касатора,че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и е формирал обосновани изводи относно фактите, от значение за спорното право. Правилно е отчетена тежестта на доказване,а именно,че ищцата следва да установи изпълнение на нейното задължение по договора,т.е.че е прехвърлила правото на собственост и това е доказано в процеса, а и не се оспорва. Доказателствената тежест за изпълнението на поетите с този договор задължения е на приобретателя по него. А същите, породени от сключения договор, са за осигуряване на всестранна издръжка и гледане до края на живота. Породените от договора задължения изискват едно постоянно и непрекъснато изпълнение, поради което и с оглед установената пенсионна възраст на прехвърлителката, получаваната от нея пенсия и здравословното й състояние, е необходимо ответникът- длъжник по задължението за издръжка, да ангажира доказателства за престиране на такава. Показанията на разпитаните свидетели, ангажирани от него, не установяват такова изпълнение,както лично от него,така и от неговата майка при отсъствието му от странатастановените обичайни отношения между страните в продължение на годините, свързани с епизодични посещения и помощ при обработката на градината,свързана с по-тежката работа, както и рязане и прибиране на дърва и то до 2006 год., не представляват изпълнение на задълженията, поети с договора, за всестранни грижи и издръжка, съответни на конкретните нужди на прехвърлителя.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 545/02.11.2007 г. на Русенски окръжен съд постановено по гр.д. № 660/2007 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: