Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр. София, 27.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 26 март през 2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Р. Иванова
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1125/08 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а, ал.1 от ГПК /отм./, вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич /ОС/ по гр.д. №293/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответниците по жалба З. А. и К. А. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл.218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания:
С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот между ищеца – продавач и ответницата – купувач, като сключен при грешка на продавача /чл.28 от ЗЗД/. Прието е, че това основание за унищожаване на договора не е установено по делото, а второто, на което се позовава ищецът като въззивник – измама /чл.29 от ЗЗД/, не е релевирано с исковата молба.
Изводите на въззивния съд като краен резултат са обосновани и законосъобразни:
С договор по нот. акт №60/11.04.05 г. ищецът продал на ответницата / негова дъщеря/ едноетажна къща, построена на 54 кв.м. в гр. Д., за сумата от 3 000 лв., чието получаване от продавача напълно и в брой е удостоверено в акта. Ищецът и съпругата му си запазили пожизнено право на ползване върху имота. Удостовереното в нот. акт, че ищецът го е сключил лично, след прочитането му от нотариуса и одобряване на съдържанието му от страните, не е оспорено по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът и съпругата му, поради възрастта си – над 80 годишни и болестта на последната, се нуждаели от издръжка и гледане и срещу такива искали да прехвърлят имота. При подписване на договора ищецът – неук и слабо грамотен, действал със съзнанието, че го сключва срещу гледане и издръжка. В тази заблуда бил въведен от купувачката, която се занимавала с подготовката на документите за нотариалното изповядване на договора. Пари за имота не получил.
От свидетелските показания се установява намерението на ищеца да прехвърли имота си срещу издръжка и гледане / св. К, С. / или чрез продажба / св. Я, А. /, за да посрещне своите и на болната си съпруга нужди. Ответницата била подходящият приобретател поради близкородствената й връзка / дъщеря /, живеенето й в съседство и обещанието да гледа родителите си. При продажбата на ищеца били предложени и дадени пари – удостовереното им в нот. акт получаване, св. К. Х. и Я.
При тези данни не се установява договорът да е сключен с измама – чрез умишлено въвеждане на продавача в заблуждение относно съдържанието и последиците му, от купувача. Страните обсъждали вида на договора и се съгласили да е продажба, като възмездна сделка в полза на дъщерята на продавача, по която той да получи средства за издръжката на семейството си, както и с надеждата за бъдещи грижи и помощ от дъщеря си в изпълнение на синовен дълг. За нея, измежду децата на продавача, полагането им е най – удобно. Този вид на договора е взаимно възприет и при нотариалното му изповядване, което продавачът извършил лично, след като се запознал със съдържанието на акта и го одобрил.
Последното изключва и грешка на продавача – собствената му невярна представа за самия договор, под решаващото въздействие на която е сключен той. От доказателствата по делото се установява, че продавачът не е формирал безалтернативна воля за прехвърляне на имота само срещу издръжка и гледане; съгласил се е и за продажбата му, при посочените по –горе съображения за полезността на договора и в двата случая, и го е изповядал като такъв.
Въззивният съд е разгледал иска на основанията, посочени в исковата молба, макар да ги е квалифицирал само като грешка. Приел е, че договорът е сключен при ясна и вярна представа на продавача за съдържанието и приемане на последиците му, което е относимо и към двете основания за унищожение, според посоченото по-горе. Искът за унищожаване на договора поради порок във волята на продавача – ищец, при наведените с исковата молба обстоятелства, сочещи на грешка и измама, е неоснователен, както е приел и ОС.
Жалбата е неоснователна – въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Добрички окръжен съд по гр.д. №293/07 г. от 22.11.07 г., с което е отхвърлен искът на М. С. срещу З. А. и К. А. за унищожаване на договор между първите двама за продажба на недв. имот по нот. акт №60/05 г. на Добрички нотариус, като сключен при грешка на продавача или с измама от страна на купувача.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: