Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр. София, 17. 07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 609/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Б. С. на Ц. М. Р.,М. М. Д.,Ц. И. В. и Д. И. Д. срещу въззивно решение № 1* от 23.11.2007 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2200/2007 г.,с което е отменено решение № 93 от 25.06.2007 год.по гр.д. № 2494/2006 год. на Пловдивски районен съд и е постановено ново,с което е отхвърлен иска им против О. П. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху недвижи имот с площ около 1735 кв.м.,находящ се в гр. П. и представляващ част от имот кад. № 91 и № 92,попадащ в трасето на бул.”България”,заключен в точки 1,2,3,4,5,6 обозначен с оранжев цвят на скицата на вещото лице К. на стр.130 по делото,при граници:юг-тротоар на бул.”България”,север – улица,изток и запад –празно общинско място.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение ,поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение.
Ответникът в производството – О. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледани по същество, жалбата е основателна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че 3 800 кв.м.от имота,притежаван от ищците е бил надлежно отчужден и заплатен в развилото се отчуждително производство през 1974 год. Отчитайки доказателствената тежест на ищците по отношение на имота,представляващ нива от 5800 кв.м.,съдът е приел,че частта от него източно от панаирния терен е собственост на ТКЗС,тъй като се намира в блок на ТКЗС,поради което към 22.11.1997 год.не е имало остатък от имот собственост на ищците,за който да е била приложима нормата на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ,а проследявайки регулационния статут и проведените мероприятия върху него-разширение на новопредвиден булевард в посока север – юг,като продължение на бул.”Д” ,че няма площ от 1 735 кв.м.,отговаряща на условията за реституция по ЗВСОНИ. По отношение на О. П. е прието,че не е надлежен ответник,тъй като ищците не са установила тя да е собственик и да владее процесните имоти,както и по какъв ред е придобита собствеността и кога.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила. Поради необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност съдът е достигнал да неправилни изводи,че остатъкът от имота собственост на ищците над отчуждените 3 800 кв.м. през 1974 год. е собственост на ТКЗС. По делото липсват доказателства,които да съдържат данни за това,че наследодателят им М. И. Р. е бил член на кооперативното стопанство,поради което имота е бил със селищен характер. Ако обаче върху имота е било установено право на кооперативно земеползване,собственикът му е запазил правата си върху него в реални граници и с отпадането на правото на кооперативно земеползване по силата на ЗСПЗЗ,правото на собственост върху него му е възстановено. След изясняване статута на имота въззивният съд следва ,с оглед проведените две отчуждителни процедури през 1954 год./при действието на ЗПИНМ/ и през 1974 год./при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ/да изясни собственикът им обезщетен ли е,за което има индиция по делото и реализирано ли е мероприятието за което са отчуждени ПИ 91 и ПИ 92,за да обоснове извода си налице ли са пречки за реституирането му. Освен това следва да изясни,налице ли е незастроена част,която да може да се обособи като самостоятелен парцел,съгласно действащите правила и нормативи по ЗУТ,като за целта допусне техническа експертиза .
Допуснатите нарушение на съдопроизводствените правила и неправилното прилагане на материалния закон са основания по чл.218ж ал.1 ГПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал.1, изр.2,пр.2 от ГПК, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1* от 23.11.2007 г. на Пловдивския окръжен съд постановено по гр.д. № 2200/2007 год.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :