О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1716/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната, чрез пълномощника му гл.юрк. А. П., против решението от 06.07.2010 г. по гр.д. № 4135/2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав, с което е потвърдено решението от 01.12.2009 г. по гр.д. № 20266/2008 г. на Софийски районен съд, 67 състав, с което касаторът е осъден да заплати на Г. Н. П. сумата 17900 лв., представляваща част от обезщетението по чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2008 г. до окончателното изплащане, както и 900 лв. разноски, и по сметка на съда 716 лв. държавна такса, и въззивният съд е осъдил касатора да заплати на ищеца 700 лв. разноски.
Ответникът по жалбата Г. Н. П., чрез пълномощника му адв. Д. Д., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса: включва ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ възнаграждението за постигнати годишни резултати, което няма постоянен характер. Поддържа, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК, като във връзка с първото са приложени решение от 04.03.2009 г. по гр.д. № 32660/2008 г. на Софийски районен съд, решение от 20.03.2009 г. по гр.д. № 133/2009 г. на Пловдивския апелативен съд и решение по адм.д. № 10149/2006 г. на ВАС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в брутното трудово възнаграждение като база за определяне на обезщетението по чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ се включва и възнаграждението за годишни резултати. Това разрешение е в противоречие с даденото в решението от 20.03.2009 г. по гр.д. № 133/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, за което е известно на настоящия съдебен състав, че е влязло в сила. В него е прието, че в брутното трудово възнаграждение, на база на което се определя обезщетението по чл. 237 ал. 1 ЗОВСРБ, се включват основното възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Относно другите две приложени от касатора решения следва да се има предвид, че за това на СРС няма данни да е влязло в сила, а невлязли в сила решения не формират съдебна практика, и решението по административно дело не се включва в практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК- т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.07.2010 г. по гр.д. № 4135/2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: