О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1763/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Т., чрез пълномощника й адв. Х. П., против решението от 13.07.2010 г. по гр.д. № 7819/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-а състав, с което е потвърдено решението от 16.01.2009 г. по гр.д. № 11078/2008 г. на Софийски районен съд, 26 състав, с което е отхвърлен предявения от касаторката против София С. В. и В. Д. В. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД.
Ответниците не изразяват становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите: може ли съдът да обоснове решението си с доказателство, което преди това изрично е отхвърлил от доказателствения материал по делото; допустимо ли е да се обяви предварителен договор за окончателен само за част от имота; има ли право ищецът- купувач по предварителния договор да иска обявяването му за окончателен ако е заплатил една, но не е заплатил друга от вноските за цената на имота, уговорени по предварителния договор. Поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК и сочи съдебна практика, която е приложена към изложението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните въпроси са от значение за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че ищцата не е изправна страна по предварителния договор, тъй като не е изпълнила задължението за плащане на втората вноска от цената, и не може да иска обявяването му за окончателен. Освен това въз основа на нотариален акт, който с определение не е допуснал като доказателство по делото, въззивният съд е приел, че преди сключване на предварителния договор са се разпоредили с реална част от имота- 8 кв.м., следователно не са собственици на целия процесен имот, а предварителният договор не може да се обяви за окончателен само за част от уговорената от страните престация. Разрешението, дадено от въззивния съд, е в противоречие с практиката на ВКС- чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.07.2010 г. по гр.д. № 7819/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ-а състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 293,05 лв.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: