О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1576/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. Д. Х., против решението от 16.03.2010 г. по гр.д. № 1926/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б възз. състав, в частта, с която като е отменил решението от 01.04.2008 г. по гр.д. № 3497/2007 г. на Софийски районен съд, 77 с-в, в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ и присъдените в тежест на ищцата разноски е уважил исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ, присъдил е на ищцата 100 лв. разноски и ответника да заплати по сметка на съда 90 лв. държавна такса.
Ответницата по жалбата Е. Д. Л., чрез пълномощника й адв. С. Х., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпрос относно приложението на чл. 195 ал. 1 КТ, конкретно за изискванията за посочване на нарушението и време на извършването му в заповедта за дисциплинарно уволнение. Поставя и въпроса относно обсъждането и кредитирането на показанията на свидетеля В.Н., които според касатора въззивният съд неоснователно не е кредитирал. Поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК и сочи съдебна практика, която е приложена към изложението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че част от посочените в заповедта нарушения не са достатъчно конкретизирани и не е посочено времето на извършването им, което е в нарушение на чл. 195 ал. 1 КТ, а за останалите е направил извод, че не са доказани. Разрешението на въпроса по приложението на чл. 195 ал. 1 КТ е в противоречие с практиката на ВКС- чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По отношение на свидетелските показания въпросът, както е поставен, всъщност представлява оплакване за неправилност на решението- основание по чл. 281 т. 3 ГПК, което не попада в хипотезите по чл. 280 ал. 1 ГПК, а подлежи на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.03.2010 г. по гр.д. № 1926/2008 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б възз. състав, в частта, с която се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ и присъдените разноски и държавна такса.
УКАЗВА НА КАСАТОРА в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 45 лв.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: