Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
София, 14 октомври 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети септември ………….. 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров …………………………
ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова ………………………..
.. Лада Паунова ……………………………….
при секретар .. Иванка Илиева ……………………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова ………….., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров …………………….. КНОХД № .. 886 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпил касационен протест. Протестира се решение № 78 от 12.03.15 г., постановено по ВНОХД № 170/15 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 11 от 20.01.15 г. по НОХД № 2508/14 г. на Софийски градски съд. С последната подсъдимият П. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 и по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Посочено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Протестът се поддържа в съдебно заседание на посочените основание и доводи.
От страна на подсъдимия се пледира за неоснователност на протеста. Иска се решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилия протест, посочените основания и доводи, становищата на страните в съдебно заседание и постановените по делото съдебни актове, намира следното:
С цитираната присъда И. е признат за невиновен в това, че на 30.11.12 г. в [населено място] – магазин за продажба на обувки, намиращ се на [улица], в периода 12.00 – 13.30 часа, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 100.00 лв. от владението на Е. И. без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
С присъдата И. е признат за невиновен и в това, че на 30.11.12 г. в [населено място], в периода 13.30 – 15.10 ч., от различни АТМ-устройства на банковата система, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с неизвестно лице, използвал платежен инструмент кредитна карта „VISA“ с № 4218747605614292, издадена от [фирма] без съгласието на титуляра Е. И., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С решението присъдата е потвърдена.
При разглеждане на делото от инстанциите по фактите правилно са интерпретирани свидетелските показания на Е. И., проведените с нея разпознавания и експертните заключения, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
По делото безспорно е установено: извършените спрямо пострадалата престъпления; обстоятелството, че на посочената дата тя е оставила портмонето си на общодостъпно място, от което е отнето; посещението на подсъдимия И. и лицето Ц. Г. в магазина, които с категоричност е разпознала на досъдебното производство; действията на И. след установяване на кражбата на портфейла, ведно с кредитните и карти. Направена е вярна преценка на заключенията на техническата експертиза, ведно с останалия доказателствен материал, че лицето от мъжки пол стоящо срещу банкомата най-вероятно е Ц. Г. без категоричен отговор за идентичност, докато за второто лице, което стои зад първото, изследваните изображения са негодни за извършване на фотосъпоставително изследване с цел идентификация.
При тези обективни обстоятелства прокуратурата е внесла обвинителен акт единствено срещу П. И. за двете инкриминирани деяния. Спрямо Ц. Г. досъдебното производство е прекратено относно обвинението му по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК (обвинение по чл. по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК не му е повдигано – л. 122, ДП ) с постановление от 15.05.14 г. (л. 8, НОХД). Отделени са материали, заведени под друг номер в деловодството на СГП. Постановлението за прекратяване е връчено на майката на Е. И. на 29.05.14 год., но по делото отсъстват данни да е обжалвано. Липсва изявление от пострадалата и нейния повереник в съдебно заседание на 30.09.14 год. и на 28.10.14 год., когато И. е конституирана в качеството на частен обвинител, дали е обжалвано постановлението за частично прекратяване и какъв е резултата.
При това стечение на делото съдебното производство е продължило единствено по обвиненията срещу И., доколкото съдията-докладчик не е имал основание да упражни правомощията си по чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК ( допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила на досъдебното производство, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалата), свързано с обстоятелството, че към момента на внасяне на обвинителния акт в съда срокът по чл.243, ал.3 от НПК е бил изтекъл, а и на посочените по-горе дати за провеждане на съдебните заседания И. и нейният повереник не са изразили становище, че са атакували постановлението за частично прекратяване спрямо Г..
Във връзка с посоченото по отношение на подсъдимия И. от доказателствена гледна точка правилно са интерпретиранни свидетелските показания на Е. И., извършеното разпознаване от И. в досъдебното производство и експертното заключение на техническата експертиза. Анализът на тези доказателства води до безспорния извод, че същите не са достатъчни по смисъла на чл. 303, ал. 2 от НПК за осъдителна присъда спрямо И., поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Постановяването на осъдителна присъда при съвкупната оценка на събрания по делото доказателствен материал би почивало на предположения, което е недопустимо съгласно чл. 303, ал. 1 от НК, доколкото с категоричност единствено се установява, че И. в процесните ден и час е бил в магазина, поискал е обувки с определен номер, не е дочакал И., а бързо е напуснал търговския обект. В този смисъл, с еднаква тежест са възможностите кражбата да е извършена от него, от лицето Ц. Г. (също разпознат от И. като посетител в обекта и в някаква степен идентифициран чрез техническата експертиза при използването на кредитната и карта), от двамата или от всяко друго лице, посетило магазина в посочения времеви период.
Във връзка с решението на обвинението да прекрати наказателното производство срещу Г. следва да се отрази, че само в правомощията на прокуратурата е преценката спрямо кой обвиняем на досъдебното производство да внесе обвинителен акт, но при това процесуално действие следва внимателно да се преценят събраните по делото доказателства, логическата връзка между тях, елементите от състава на престъплението, в това число авторството и формите на съучастие, възможността по неоспорим начин да докаже обвинителната си теза в съда и с допустимите доказателствени способи да защити правата на пострадалия. Следва внимателно да съблюдава дали частичното прекратяване на наказателното производство спрямо дадено лице или разделянето на материалите по делото няма да доведат до невъзможност да се докаже в съдебното производство участието и вината на предадения на съд обвиняем и в следствие на това, да се накърнят правата на пострадалия. Разпоредбите на чл. 288, т. 1 от НПК и чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК не разрешават първоинстанционният съд, съответно въззивната инстанция да прекратят съдебното производство и да върнат делото на прокурора при нарушаване процесуалните правила, водещо до ограничаване процесуалните права на пострадалия. Във връзка с развоя на делото и настоящата инстанция не е в състояние да приложи основанието по чл. 348, ал. 3, от 1 от НПК и да върне делото за ново разглеждане.
Посоченото води до извод, че протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради което решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 12.03.15 г., постановено по ВНОХД № 170/15 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..