О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
[населено място], 21.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 149 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № VІ-20 от 14.05.2010г. на Б. окръжен съд постановено по гр.д. № 176/2010г., с което е обезсилено решение № 151 от 07.12.2009г. по гр.д. № 117/2008г. на Карнобатски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение М. И. М., че ищците Т. Д. Ж., Ж. Д. И. и И. Д. Ж. са собственици на масивна жилищна сграда, застроена на 71 кв.м., намираща се в западната част на УПИ І-86 от кв.9 с площ 1425 кв.м. по плана на[населено място], [община] и е прекратено производството по делото в тази му част, както и е отменено решението в останалата му част и вместо това е отхвърлен иска на Т. Д. Ж., Ж. Д. И. и И. Д. Ж. против М. И. М. за признаване собствеността върху ? ид.ч. от дворно място с площ 1425 кв.м., съставляващо УПИ І-86 от кв.9 по плана на[населено място], общ. К..
Жалбоподателите Т. Д. Ж., Ж. Д. И. и И. Д. Ж. обжалват решението в двете му части с две отделни жалби. Считат, че е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: може ли въззивният съд по свой почин да измени обстоятелствената част на иска без изявление на ищеца или без да си изясни действителния смисъл на ищцовите твърдения, както и може ли въззивният съд да се произнесе по непредявен иск при служебно изменение на обстоятелствената част на претенцията. В изложението за допустимост на касационно обжалване на прекратителната част на решението се навежда и въпросът за дейността на съда по преценка наличието на интерес от търсената защита с установителен иск за собственост, както и за правомощието на въззивния съд да констатира нередовност на исковата молба и да даде възможност на ищеца да отстрани неясноти и да уточни исканията си. Твърди се, че в практиката на ВКС не са намерили разрешение аналогични казуси.
Ответникът по жалбата М. И. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е положителен установителен иск относно ? ид.ч. от УПИ І-86 от кв.9 по плана на[населено място] и построената в западната част на имота масивна жилищна сграда на 71 кв.м. Установено е, че мястото е било собственост на И. Ж. Н., а впоследствие на неговите синове Д. И. Ж. и Ж. И. Ж. като всеки от тях си е построил къща и съответно ползва западната, респ. източната част от имота. Ищците са наследници на Д. И. Ж., а ответникът И. Ж. И. е един от наследниците на Ж. И. Ж.. Ищците притежават констативен нотариален акт от 1995г. за собственост по наследство и давност върху половината от дворното място и жилищната сграда в западната част. През 1991г. наследниците на Ж. И. Ж. са се снабдили с констативен нотариален акт за цялото дворно място и жилищна сграда, състояща се от мазе, две стаи и салон и на етажа три стаи и салон /без конкретизиране в коя част на имота се намира/. След това са дарили частите си на ответника И. И., който през 2001г. е продал имота на ответника М. Х. В., а той от своя страна през 2007г. го е продал на ответника М. И. М.. Приетата експертиза е установила, че действащия регулационен план на селото е от 1944г. и че на място в имота има граница на ползване, разделяща го на западна и източна част, като оградата е отразена в кадастралния план.
За да обезсили решението в частта относно жилищната сграда съдът е приел, че ищците нямат правен интерес от водене на делото защото правото им на собственост върху къщата не се оспорва от ответниците. За да отмени решението и да отхвърли иска относно дворното място съдът е изтъкнал съображения, че ищците са владяли реално определена част, а владението на реална част от парцел не може да обоснове придобиване по давност на идеална част от него с оглед забраните на чл. 40 ЗПИНМ, чл. 59 З.. Посочил е, че забраната е отпаднала с влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001г. / чл. 200 ЗУТ/, но от този момент до предявяване на иска през 2008г. срокът за придобиване по давност не е изтекъл. Според съда ищците са се позовали на съвладение /съвместно владение/, упражнявано от братята Д. и Ж., но това е сторено след преклузията на първото редовно съдебно заседание. Поради това този довод не е разгледан.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице поради следното:
Първият посочен от жалбоподателите въпрос е формулиран: ”може ли въззивният съд да изменя обстоятелствената част на иска, без изявление на ищеца и без изясняване на действителния смисъл на ищцовите твърдения”. Визирана е констатацията на съда, че ищците са се позовали на съвместно владение на имота от двамата братя Д. И. Ж. и Ж. И. Ж., респ. от страните като техни правоприемници, за първи път в писмените бележки, която констатация според жалбоподателите е невярна. Те считат, че още с исковата молба и уточнението, направено в първото съдебно заседание, са посочили, че двамата братя и техните наследници са владяли съвместно имота, а съдът е пренебрегнал това твърдение и се е произнесъл по различна /изменена/ обстоятелствена част. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска за ? ид.ч. от поземления имот, по въпроса за задължението на съда да се произнесе именно по наведените в исковата молба обстоятелства, а при неяснота да предприеме действия по установяване действителния смисъл на ищцовите твърдения. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Вторият въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, е свързан с частта от решението, с която е прекратено производството по иска относно жилищната сграда поради липса на правен интерес. Тук отново са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за правният интерес от установителен иск за собственост в хипотеза като настоящата, при която ответникът не оспорва иска по време на процеса, но с извънпроцесуалното си поведение несъмнено показва отричане правата на ищеца /в случая ответниците притежават констативен нотариален акт за сграда, която по никакъв начин не е разграничена от сградата, притежавана от ищците/. По този въпрос няма съдебна практика и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение VІ-20 от 14.05.2010г. на Б. окръжен съд постановено по гр.д. № 176/2010г. по касационната жалба на Т. Д. Ж., Ж. Д. И. и И. Д. Ж., тримата от[населено място].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представя документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 30 /тридесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: