5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
гр. София,09.05. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1008/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. П. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу решение № 113 от 24.06.2010 г. по в. гр. д. № 146/2010 г. на Габровски окръжен съд. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 115 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 1771/2009 г. на Габровски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от касаторката против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване недължимост на сумата 4 397.36 лв., представляваща стойност на неотчетена, потребена и коригирана електроенергия за периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г. на обект в [населено място], [улица], с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер 1313079, съгласно издадена на 25.08.2009 г. справка за корекции по чл.38, ал.1, т.2 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма].
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторката поддържа, че вследствие неправилно тълкуване на клаузите на чл.37, чл.38, ал.2 и чл.54 от Общите условия /ОУ/ към договорите на [фирма] въззивният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи относно предпоставките, при които ответниците разполагат с право да извършват едностранна корекция на сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия. Застъпва становище, че подобна корекция е допустима единствено в хипотезите на чл.54 от ОУ, изискващи виновно поведение на потребителя на електрическа енергия и неправомерно въздействие от негова страна върху средството за търговско измерване.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следния материалноправен въпрос, определен като обуславящ за изхода на делото : „Дали потребителите на електроенергия, при наличие на текста на чл.37, т.7 от ОУ, при всички случаи отговарят за нанесени на доставчика щети и заплащат съгласно чл.38 от ОУ корекционни сметки или това става само при наличие на хипотезите за носене на отговорност от ползвателя по чл.54 съгласно същите тези ОУ”. Според касаторката, поставеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, за което представя решение по гр. д. № 2865/2009 г. на Габровски районен съд и решение по гр. д. № 1732/2009 г. на Габровски окръжен съд.
Ответниците по касация [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмени отговори от 09.09.2010 г. и 10.09.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. С. П. в качеството на [фирма] против [фирма] и [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване недължимост на сумата 4 397.36 лв., представляваща начислена стойност на неотчетена, потребена и коригирана електроенергия за периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г. за обект в [населено място], на [улица], съгласно справка за корекции по чл.38, ал.1, т.2 от ОУ на ДПЕЕ на [фирма], след като е достигнал до извод, че отричаното с иска вземане съществува. След анализ на доказателствата по делото е прието за установено, че през процесния период ищцата е била титуляр на разкритата за обекта партида за отчитане на електроенергия; че при проверка на обекта, извършена от служител на [фирма] в присъствие на свидетел и удостоверена с констативен протокол № 101238/16.06.2009 г., е констатирано наличие на допълнително монтирано към средството за търговско измерване /СТИ/ външно устройство, предназначено да не позволява отчитане на потребената електрическа енергия; че въз основа на констатациите от проверката и на основание чл.38, ал.1, т.2 от ОУ на ДПЕЕ електроразпределителното дружество е изготвило справка от 25.08.2009 г. за корекции на консумираната и неотчетена електрическа енергия за периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г. в размер на сумата 4 397.36 лв., за която ответникът [фирма] е издал дебитно известие и е отправил до ищцата искане за плащането й. В резултат на тези фактически констатации е направен извод, че в качеството на потребител на електрическа енергия ищцата се е намирала в договорна връзка с ответните дружества и е обвързана от издадените от тях, на основание чл.98а и чл.98б от ЗЕ, и одобрени от ДКЕВР Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия и на договорите за пренос на електрическа енергия. Обосновано е становище, че извършената със справката едностранна корекция на сметката на ищцата е осъществена от ответника [фирма] в съответствие с клаузата на чл.37, ал.1, т.7 от неговите ОУ, предвиждаща право за електроразпределителното дружество да коригира доставената в предходен период електроенергия по предвидения в чл.38 от ОУ начин, когато констатира, че пренесените количества енергия не се измерват или отчитат изцяло или частично от СТИ. Като неоснователни са преценени доводите на ищцата, че за да възникне основание за едностранна корекция на сметката, е необходимо да се докаже виновно поведение на потребителя, свързано с въздействие върху СТИ в хипотезите на чл.54 от ОУ. Въззивният съд е изложил съображения, че клаузата на чл.37, т.7 от ОУ изключва вината на потребителя като елемент от основанието за коригиране на сметката по реда на чл.38, ал.1 и ал.3 от ОУ, респ. че предпоставките за ангажиране отговорността на потребителя за заплащане на начислените при корекцията суми се свеждат до качеството му на титуляр на партидата и до обективния факт на неточно отчитане на потребената електрическа енергия за съответния период.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната с касационната жалба част.
Поставеният от касаторката материалноправен въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване, отговаря на установеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване, тъй като е обуславящ за изхода на конкретното дело. Макар да е формулиран непрецизно, въпросът се свежда до наличието или липсата на предпоставки за извършване на корекция на сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от страна на доставчика на електроенергия въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия на [фирма] към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма]”, действали през релевантния за спора период 12.03.2009 г. – 12.06.2009 г.
Недоказани са твърденията на касаторката за противоречива съдебна практика по посочения въпрос, релевирана като основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за достъп до касационен контрол. Представените решения по гр. д. № 2865/2009 г. на Габровски районен съд и по гр. д. № 1732/2009 г. на Габровски окръжен съд, не съдържат отбелязване да са влезли в сила и предвид указанията в т.2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Независимо от това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. С поредица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика – напр. решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ІІ т. о., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия и валидни ли са клаузи в приетите от доставчика общи условия, предвиждащи подобна санкция за потребителите. Въпреки, че разрешават спорове за едностранни корекции на сметки, извършени от друг доставчик на електрическа енергия – [фирма], въз основа на одобрени от него общи условия, цитираните решения са относими и към конкретния правен спор, тъй като дават отговор на идентичен по съдържание материалноправен въпрос. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от създадената задължителна практика, с което са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 113 от 24.06.2010 г. по в. гр. д. № 146/2010 г. на Габровски окръжен съд в обжалваната от Б. С. П. в качеството на [фирма] част, с която е потвърдено решение № 115 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 1771/2009 г. на Габровски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от касаторката против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване недължимост на сумата 4 397.36 лв.
УКАЗВА на касаторката Б. С. П. в качеството на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 87.95 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :