РЕШЕНИЕ
№ 3
София, 21.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4302/2018 година.
Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба, вх.№6126/18.9.2018 г., подадена от Министъра на правосъдието срещу решение от 22.6.18 по дисциплинарно дело №3/18 на Дисциплинарната комисия /ДК/ на Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ на Република България, с което е отхвърлено искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Е. Д., рег.№.751, район на действие ОС Перник.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, и моли за неговата отмяна и постановяване на наказание „глоба“, около средния размер, предвиден в чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ. Становището се поддържа в проведеното съдебно заседание.
Ответницата по жалбата – ЧСИ Е. Д. и Камарата на частните съдебни изпълнители оспорват жалбата, като становището се поддържа в съдебно заседание, като е постъпил и писмен отговор от адв. М. М. – процесуален представител на ЧСИ.
Ответницата по жалбата претендира разноски, а КЧСИ – юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа жалбата, взе предвид отговора на ответницата по нея и становищата на страните, изразени в съдебно заседание намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че не е налице твърдяното нарушение. Прието е и, че в действителност изп.д.№20177510400561 по описа на ЦСИ Е. Д. е образувано против Общинско предприятие „Общинско обслужване“, като общинските предприятия са с особен статут и съгласно чл.52 от Закона за общинската собственост е специализирано звено на общината за изпълнение на дейности, финансирани от общинския бюджет, а съгласно чл.5 на същия текст е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Прието е също така, че никъде в ЗОбС или в ГПК не съществува забрана да се образуват изпълнителни дела срещу общини или техни подразделения, като в чл.519 ГПК е записано, че не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, но не съществува текст за общините и техните структури, поради което изпълнителното дело е образувано правилно, без да бъдат нарушени законови разпоредби. Отчетено е, че чл.520 ГПК съдържа забрана за изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и други бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет, а запорът върху банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД е поискан от взискателя с изрично посочване на банката още с молбата за образуване на изпълнителното производство. Съдът е приел и, че ЧСИ няма информация какви средства постъпва в тази сметка и имайки предвид, че общинските предприятия се създават за извършване на стопанска дейност, следователно имат и приходи от тази дейност, а не само получават средства от държавния бюджет, е наложила запора. Като пропуск от страна на ЧСИ се отчита неуточняването в запорното съобщение да не бъде налаган запор върху средства, постъпили от държавния бюджет, но дисциплинарния състав е счел, че този пропуск не е умишлен и е поправен с връщане на сумите на длъжника, вместо да бъдат преведени на взискателя по делото, поради което не са произтекли вредни последствия нито за страните, нито за Община Перник.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа жалбата, отговора на ответницата по нея и взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, намира следното:
Жалбата е неоснователна. Не е налице извършване на запор върху сметка на бюджетно учреждение или бюджетно субсидирано заведение по смисъла на чл.чл.519 и 520 ГПК. Общинското предприятие не представлява нито държавно учреждение, нито бюджетно субсидирано заведение по смисъла на посочените правни норми.
В посочения смисъл са и разясненията дадени в решение №15/21.12.2010 г. по конст.д.№9/2010 г. на Конституционния съд на Република България, с което е установена противоконституционност на § 1 и § 2 от Закона за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 13 от 2010 г.).
Статутът на общинските предприятия е уреден в Закона за общинската собственост, по смисъла на който общинското предприятие е форма за осъществяване на самостоятелна дейност от общината, представляваща специализирано звено на общината за управление на общинско имущество, за задоволяване потребности на населението, осигуряване изпълнението на общински дейности и свързаните с това доставки на стоки и извършване на услуги.
Общинското предприятие има определена икономическа и правна самостоятелност, но то е част от общинската администрация и не е обявено за самостоятелно юридическо лице, за разлика от търговските дружества. То се създава с решение на общинския съвет и осъществява дейността си на извънбюджетна сметка, въз основа на правилник, приет от общинския съвет, който ежегодно утвърждава приходите и разходите по извънбюджетната сметка на общинското предприятие. С решението на общинския съвет за създаване на общинското предприятие се определя неговата дейност, структура, персонален състав и предоставеното за дейността му имущество. Общинските предприятия осъществяват дейности в конкретни направления, изчерпателно изброени в чл.53 от ЗОС. Съгласно ЗОС на общинското предприятие не могат да се възлагат функции, представляващи част от административно- техническото обслужване на населението на общината.
По делото не се установява ответницата по жалбата да е предприела изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, средствата по които да са постъпили като субсидия от републиканския бюджет, или върху средства от Европейския съюз, както и по други международни програми и договори на общините.
От данните по делото се установя и, че банката е изпълнила запорното съобщение след извършена проверка от нейна страна, че изпълнението не е препятствано и не са налице законовите пречки, предвидени в процесуалния закон.
Поради това жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила.
С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалбата деловодни разноски в размер на 500 лева, а на КЧСИ – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл.73, ал.4 ЗЧСИ Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.6.2018 г. по дисц.д.№3/2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, с което е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Е. Д..
ОСЪЖДА Министъра на правосъдието, гр.София, ул.”Славянска” №.1, да плати на ЧСИ Е. Д. деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Министъра на правосъдието, гр.София, ул.”Славянска” №.1, да плати на основание чл.78 ал.8 ГПК на Камарата на частните съдебни изпълнителни на РБ, гр.София, ул. ”Пиротска” №.7, ет.4, 100/сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: