О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
С. 05.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 5788 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от ОДЗ „Д.” [населено място], представлявано от директора С., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 208 от 5.06.2014г. по в.гр.д. № 1181 по описа за 2014г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 150 от 5.02.2014г. по гр.д.№ 4466 по описа за 2013г. на Районен съд Стара Загора като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ и са присъдени разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос за надлежния ответник в хипотеза, при която със заповед на кмета на общината е прекратено трудовото правоотношение на лице, заемащо длъжността „директор” в целодневна детска градина” и впоследствие детското заведение е преобразувано, чрез сливане като филиал към ОДЗ. Поставя и въпросите за надлежния работодател и за това кой – съдът или страните – е оправомощен да определя страните по делото. Твърди, че неправилно въззивният съд е определил ответника по спора и че постановеният от него акт е неправилен, защото изложените мотиви не кореспондират на изяснената фактическа обстановка.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
В. съд е приел, че трудовото правоотношение на ищцата, независимо, че е сключено и прекратено от кмета на общината, е възникнало съгласно чл.61 ал.2 от КТ изр.2 от КТ с предприятието по чийто щат е ръководната длъжност /в случая с ЦДГ „Смехоранчета” [населено място]/. Обстоятелството, че в хода на производството е взето решение от Общинския съвет за преобразуване на ЦДГ „Смехоранчета” чрез сливане с ОДЗ „Д.” [населено място] е довело до промяна на работодателя, който е надлежния ответник в производството по делото. По съществото на спора, въззивният съд е счел осъщественото на основание чл.190 т.7 от КТ прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразно, поради липса на доказателства за извършване на посочените в заповедта нарушения. Нарушението, изразяващо се в нерагламентирано събиране на пари от родителите и неоформяне на документация за това, не било установено поради липса на данни за конкретния период на извършване. Нарушението, свързано с количеството приготвена храна не било установено, защото данните от проверката не били обективни – нямало яснота за начина, по който била претеглена храната, мястото на осъществяване на действията и използваните пособия. Относно останалите посочени в заповедта нарушения – неизготвяне на правила за подаване на жалби, на процедура за дейностите и отговорността при инциденти с деца и мерки за превенция на насилието над деца – не били приети обясненията на наказаното лице, поради което е констатирано нарушение на процедурата по чл.193 от КТ.
При тези мотиви и с оглед факта, че касаторът е поставил само процесуално- правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос е разрешен с тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012г. по т.д.№ 1/10г.на ОСГК на ВКС, съгласно което надлежен ответник по искове по чл.344 ал.1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Работодателят е предприятието, в което е съответната длъжност, където се полага наемния труд- в случая ЦДГ „Смехоранчета”, а след извършеното преобразование чрез сливане – ОДЗ „Д.” [населено място] В случая въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС и възраженията на касатора относно надлежния ответник са неоснователни.
С оглед на горното и поради липса на поставени други въпроси, свързани с решаващите мотиви на съда, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208 от 5.06.2014г. по в.гр.д. № 1181 по описа за 2014г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.