3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
[населено място], 23.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7493 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1687 от 24.07.2013г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 173/2013г., в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на Варненски районен съд по гр.д. № 2489/2006г. относно претенцията на Й. С. М. за заплащане на обезщетение за ползване на дворното място и двуетажната жилищна сграда и вместо това е постановено друго, с което С. К. С. е осъден да заплати на Й. С. М. сумата 16 670 лв., представляваща обезщетение за ползването от което е била лишена, на дворно място с площ 780 кв.м., съставляващо ПИ № 235 в [населено място], СО „А.” с построената в него двуетажна жилищна сграда за периода 02.06.2006г. – 01.07.2009г.
Касационната жалба е подадена от С. К. С.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че е налице противоречие на решението с ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и със задължителна практика по чл. 290 ГПК по въпроса за порочността на съдебния акт при липса на мотиви и за задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице, наред с всички останали доказателства.
Ответницата по жалбата Й. С. М. е представила писмен отговор, в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. С решението на въззивния съд е променен способа за извършване на делбата – от разпределение по чл. 292 ГПК/отм./ в публична продан и са разрешени предявените от двамата съделители претенции по сметки. Касационната жалба касае претенцията на Й. С. М. против С. К. С. с правно основание по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 18 500лв. обезщетение за лишаването от ползване на дворното място и жилищната сграда за периода от 02.06.2006г. до 01.07.2009г. В. съд е уважил този иск за сумата 16 670лв. Приел е за установено, че имотът е ползван еднолично от С. С. в исковия период и че на 02.06.2006г. му е връчена покана от страна на Й. М. за заплащане на обезщетение. Относно размера на дължимото обезщетение съдът е посочил, че според заключението на вещото лице Г. пазарният наем за дворното място с къщата е 3 810 лв. /сумата не кореспондира с посочената в заключението такава от 33 340лв./, а според тройната експертиза наемът за обитаемия първи етаж на сградата е 17 140лв. Приел е, че претенцията следва да бъде уважена според заключението на вещото лице Г. в размер на 16 670лв.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
Повдигнатите от касатора въпроси са свързани с доводите му в касационната жалба, че съдът не е изложил мотиви защо възприема заключението на единичната експертиза, без да обсъди това на тройната такава. Затова той поставя въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства /в частност приетите експертизи/, да обоснове кои от тях приема и кои не, както и за порочността на съдебния акт при липса на мотиви в тази насока. Според соченото ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.19 във въззивното производство съдът извършва самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Съгласно Решение № 324 от 13.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 378/2009г. на I г.о. и Решение № 58 от 13.02.2012г. по гр.д. № 408/2010г. на І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица съдът е длъжен да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение. Посочените решения са израз на трайната практика на Върховния касационен съд по въпроса за преценката на разнопосочни заключения на вещи лица. Доколкото в случая съдът не е обосновал в мотивите защо не възприема заключението на приетата тройна експертиза относно размера на дължимото обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1687 от 24.07.2013г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 173/2013г. в частта му, с която С. К. С. е осъден да заплати на Й. С. М. сумата 16 670 лв., представляваща обезщетение за ползването, от което е била лишена, на дворно място с площ 780 кв.м., съставляващо ПИ № 235 в [населено място], СО „А.” с построената в него двуетажна жилищна сграда за периода от 02.06.2006г. до 01.07.2009г.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 333,40 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: