3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№30
Гр.София, 23.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 73 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 102/08.11.2011г., постановено по т.д.№ 251/11г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 242/12.07.2011г. по гр.д.№ 694/11г. на Бургаския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на касатора против [фирма] – М. В. Щ., [населено място] за заплащане на сумата от 8855 лв., представляваща наемна цена за периода от 01.01.2008г. до 09.03.2008г., и обезщетение в размер на законната лихва от 3202.49 лв. за времето от 10.03.2008г. до предявяване на иска.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем на 20.06.2006г., който е прекратен с едностранно предизвестие от наемодателя, считано от 09.03.2008г. Наемателят е заявил, че е бил принуден да напусне наетия обект към 31.07.2007г. поради започване на археологически разкопки, поради което не е заплащал на наемната цена за претендирания период от 01.01.2008г. до 09.03.2008г. Решаващият състав е изложил съображения, че това твърдение не е опровергано от наемодателя, който не е доказал, че процесният имот е ползван от наемателя.
Касаторът поставя въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, а именно: Дължи ли наемателят наемна цена за наетия недвижим имот, след като същият твърди, че не е ползвал имота през периода, за който е имало валидно сключен наемен договор? Сочи решения на първоинстанционни и въззивни съдилища.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира следното:
Поставеният от касатора правен въпрос за дължимостта на уговорената наемна цена, в случай, че отдаденият под наем имот не се ползва от наемодателя по време на действието на наемния договор е от значение за решаване на спора по конкретното делото. Искът за заплащане на наемна цена е отхвърлен от въззивния съд поради недоказаността от страна на наемателя на ползването на наетия имот, при направено възражение, че имотът е освободен от наемателя, но и при въведено от наемодателя твърдение, че договорът за наем е прекратен в по-късен момент. В приложените решения по гр.д.№ 2151/07г. на Пловдивския районен съд и по гр.д.№ 318/08г. на Пловдивския апелативен съд е прието, че до предаване на вещта наемателят дължи уговорената наемна цена. Първото решение е влязло в сила като необжалвано, а второто е частично обезсилено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане. В останалите приложени решения не е даден отговор на поставения въпрос и по отношение на тези съдебни актове не са представени доказателства дали същите са влезли в сила.
На настоящия състав е известно решение № 169/11.06.2012г. по гр.д.№ 84/2011г. на ІV гр.о. на ВКС. По поставения правен въпрос за дължимостта на наемна цена след изтичане на срока на наемния договор, без вещта реално да се ползва, ВКС съгласно чл.291 ГПК е приел, че е правилна съдебната практика, според която е налице отговорност на наемателя, който не е освободил държането на предоставения му обект. Това разрешение не покрива напълно хипотезата по конкретния спор, но е от значение за изпълнението на задълженията на страните по наемния договор и за разпределението на доказателствената тежест. Представеното с касационната жалба решение № 6/10.01.2008г. по гр.д.№ 2151/2007г. на Пловдивския районен съд съдържа отговор на въведения от касатора правен въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос: Дължи ли се наемна цена за наетия недвижим имот, ако наемателят не е ползвал имота през периода, за който е имало валидно сключен наемен договор?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 241.15 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 102/08.11.2011г., постановено по т.д.№ 251/11г. от Бургаския апелативен съд
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 241.15 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.