Р Е Ш Е Н И Е
№300
София, 15.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 418 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Т. /Димитрова/ против решение № 179 от 3.08.2007 г., постановено по гр.д. № 184 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІV-Г г.о., с което е отменено решение от 14.07.2003 г. по гр.д. № 6860/1997 г. на Софийски районен съд, 60 състав и е постановено друго за допускане на съдебна делба на процесния апартамент в гр. С., бул.”В” № 66 между съделителите и при права в съсобствеността, както следва: Ц. Г. М. – 9/54 ид.ч., Е. Г. Т. – 9/54 ид.ч., Л. К. Т. – 6/54 ид.ч., С. К. Т. /Димитрова/ – 6/54 ид.ч., А. Т. – 4/54 ид.ч., К. К. Т. – 1/54 ид.ч., Т. Р. Щ. – 1/54 ид.ч., А. Н. Г. – 9/54 ид.ч. и С. Н. С. – 9/54 ид.ч.
В жалбата са изложени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон относно заявеното от С. К. Т. възражение за индивидуална собственост на процесния имот поради изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ответниците по касационната жалба К. Н. Т. и Ц. Г. М. оспорват същата, а Е. Г. Т., А. Т. , К. К. Т., А. Н. Г., Д. Т. Й. и Н. Ц. Д. /последните двама конституирани по реда на чл.120 ГПК-отм. в правата на починалата на 4.02.2008 г. Снежанка Н. С. / не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Искът за делба е предявен от Г. Т. Г. , починал на 9.01.1999 г., в чиито права по реда на чл.120 ГПК /отм./ са конституирани Ц. Г. М. и Е. Г. Т., за делба на наследен от К. Х. С. и С. Т. С. имот, като допустимостта на производството е обоснована с обстоятелството, че по предходното делбено производство по гр.д. № 4547/1989 г. на СРС, 64 състав не е участвал един от наследниците. С молба, представена в съдебно заседание на 28.05.2001 г. С. К. Д. е заявила възражение, че е придобила имота по давност, но не е ангажирала доказателства в първоинстанционното производство. Въззивното производство е било образувано по жалба на Ц. М. и Е. Т. против първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, поради липса на доказателства, въз основа на които да се определят правата в съсобствеността. В разпореждането за насрочване на делото и в съдебно заседание от 14.06.2005 г. въззивният съд е дал на страните срок да посочат от кои документи по приложените, приключили граждански дела ще се ползват и да представят копия от тях за приемането им. С молба от 12.08.2005 г. С. К. Т. е заявила искането си да се ползва цялото приложено гражданско дело, както и поддържане на възражението си за придобивна давност, данните за което се намират в приложеното дело и е наложително оставането му, за да бъдат преценени в съвкупонст, заедно с допълнителните доказателства, които ще ангажира. В първото редовно проведено във въззивното производство съдебно заседание от 30.11.2005 г. С. Т. не се е явила, като съдът е приел представените писмени доказателства и е дал възможност на неявилите се страни да вземат становище по тях. Съдебните заседания от 3.05.2006 г. и от 5.12.2006 г. са били отложени, поради заболявания на страни. С писмена молба от 14.05.2007 г. С. Т. отново е заявила поддържане на възражението си за придобивна давност и е поискала допускане на двама свидетели, които ще доведе в съдебно заседание, които да установят пълното и неоспорвано владение. В съдебното заседание на 16.05.2007 г. С. Т. не се е явила и съдът, съобразявайки, че делото е било отложено за становище по писмените доказателства е приел, че делото е изяснено и е дал ход по същество. В решението е прието, че възражението за придобивна давност е неоснователно, тъй като наследството на С. С. е отрито на 18.10.1988 г. и от този момент правото на собственост, както и владението е преминало към наследниците й по закон, а следователно дори да е упражнявала фактическа власт С. Т. /Димитрова/ е била владелец само на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. Отчетени са липсата на доказателства за владение – нито за упражняване на фактическа власт, нито данни останалите наследници да са уведомени за намерението й да ги изключи от съсобствеността. Самото възражение за давност не е уточнено с период и конкретни факти, ч. които е осъществявано владението и е отблъснато владението на съсобствениците. Данни в тази насока липсват и по приложеното гр.д. № 4547/89 г. на СРС, 64 състав. От една страна доказателствата по него могат да бъдат използвани само, ако е налице мъчно преодолима пречка за събирането им в настоящото производство, каквито твърдения не са направени, а от друго страна, С. Т. /Димитрова/ е била ищца по това дело и е твърдяла, че имота е съсобствен. От момента на постановяване на решението за възлагане в полза на С. Т. /Димитрова/, до предявяване на настоящия иск не са изтекли десет години, а владението, основано на нищожна делба е недобросъвестно.
При горните констатации следва да се приеме, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила. С. К. Т. /Димитрова/ не е подала възражение по въззивната жалба, нито е направила доказателствени искания в срока по чл.201, ал.1 ГПК /отм./ или в определения от въззивния съд срок с разпореждането за насрочване на делото и допълнително дадения в съдебно заседание на 14.06.2005 г. Нови доказателствени искания след изтичане на определените в закона или от съда срокове, могат да бъдат заявявани само при условията на чл.110, ал.3 ГПК /отм./, ако доказателствата са от съществено значение за изхода на спора и е внесена допълнителна държавна такса съгласно чл.65, ал.1 ГПК /отм./. В настоящия случай касаторът е заявил доказателствени искания за първи път в молбата от 14.05.2007 г., след изтичане на определените в закона и от съда срокове. От една страна искането не е отговаряло на изискванията на чл.110, ал.1 ГПК /отм./, тъй като не са посочени каквито и да било факти, за чието установяване се иска разпит на свидетели, а само дадената от страната правна квалификация на направеното възражение за пълно и неоспорвано владение върху процесния имот. Твърдения за подобни факти са липсвали и при заявяване на възражението за придобивна давност, тъй като същото не е било конкретизирано с начален момент, конкретни действия ч. които е осъществявана фактическата власт и е демонстрирано намерението за своене, включително и ч. отблъскване правата на останалите сънаследници. Същевременно страната не е представила доказателства за допустимост на направените несвоевременни доказателствени искания ч. внасяне на допълнителна държавна такса съгласно изискването на чл.110, ал.3 ГПК /отм./, нито е осигурила възможност за отстраняване на посочените нередовности на процесуалните й искания, ч. явяване и осигуряване присъствие на лицата, чиито имена са посочени като свидетели в молбата в съдебното заседание на 16.05.2007 г. Следователно като не е разгледал искането за допускане на свидетели, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон. В тази връзка не е допуснато противоречие с указанията в т.7 от ТР№ 1 от 4.01.2001 г., доколкото същите са дадени при редакцията на чл.110 ГПК /отм./ от ДВ бр.64 от 1999 г., в която ал.3 на законовата норма е била отменена. Към момента на развитие на въззивното производство обаче е била в сила редакцията от ДВ бр.105 от 2002 г., въвеждаща като условие за допустимост и предпоставка за разглеждане на несвоевременно заявено доказателствено искане, представянето на доказателства за внесена допълнителна държавна такса по чл.65, ал.1 ГПК /отм./.
Неоснователно е и твърдението на касатора за несъобразяване с указанията в т.6 от ТР № 1 от 4.01.2001 г., а именно, че възражение за придобивна давност може да бъде направено за пръв път и пред въззивната инстанция. В случая от една страна възражението е заявено още пред първоинстанционния съд и е било в предмета на делото при образуване на въззивното производство, а от друга страна въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по него, а обстоятелството, че поради процесуалното поведение на касатора възражението й е останало недоказано, е неотносимо при преценка законосъобразността на изводите на съда.
Недопустимо е позоваването на наличие на становище от други съделители за липса на съсобственост, доколкото останалите страни не са подали касационна жалба, а следователно са заявили съгласието си с въззивното решение.
В обобщение не е налице соченото в касационната жалба основание за касиране на въззивното решение и същото като постановено в съответствие с процесуалния закон, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179 от 3.08.2007 г., постановено по гр.д. № 184 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІV-Г г.о..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: