О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
[населено място], 11.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 3179 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Л. В., чрез пълномощника адв. К. Н. срещу решение № 1278/15.06.2015г. по в.гр.д. № 4169/2014г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти състав в частта, с която е отменено решение № 16385/18.08.2014г. по гр.д. № 15713/13г. на СГС, ГК, І-21 състав в частта на присъдената сума над 30 000лв. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения иск от касатора против ЗД [фирма] над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния предявен размер.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът ЗД [фирма] не подава писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество, касаторът е претърпял увреждания: счупване на дясна срамна кост на таза; вътреставно счупване на дясна седалищна кост на таза; разкъсване на вътрешния бедрен муксул на дясното бедро с хематом в мускула. Въззивният съд е констатирал, че горните травматични увреждания са довели до трайно / повече от 3 дни / затруднение движението на десен крак. Налице е и трайна деформация на тазовия пръстен на фона на коксартроза, поради което затруднението на крака ще продължи цял живот. Отчетено е от решаващият съд провеждането на оперативно лечение, физиотерапевтични процедури като целият възстановителен период е протекъл с изтърпяване на изключителни болки и страдания и влошено качество на живот, като болките и страданията продължават и към момента на постановяване на въззивното решение. При определяне на размера на дължимото обезщетение с оглед критериите за справедливост на същото, САС се е позовал на обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения. Като е преценил свидетелските показания и заключението на СМЕ въззивният съд е приел за доказан фактът, че поради неназначаване на изследване със скенер веднага след инцидента, счупването не е диагностицирано навреме и забавянето в лечението му е довело до изтърпяване на болки и страдания в по-голям размер и интензитет от пострадалия, а така също и до крайния неблагоприятен резултат от травмата. Счел е, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 40 000 лв. следва да се намали до 30 000 лв., тъй като част от така установените болки и страдания и част от прогнозата за развитие на заболяването са в резултат на непроведено адекватно лечение. Въззивната инстанция е приела, че застрахователят не отговаря за допуснати от страна на медицинските работници нарушения в лечебната процедура, а пострадалото лице може да претендира реализиране на тяхната отговорност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя материалноправния въпрос за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Позовава се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и разясненията по ППВС №4/68г.
Настоящият състав на ВКС намира, че е изпълнено същественото условие на чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като поставеният въпрос е значим за изхода на конкретното дело, доколкото произнасянето на въззивния съд по него е обусловило отхвърлянето на предявените от касатора иск за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от 40 000лв. Налице е и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Със съдебната практика на ВКС, на която се позовава касаторът, са дадени задължителни за съдилищата указания за необходимост от отчитане на всички релевантни критерии за „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС по въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на държавна такса по чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1278/15.06.2015г. по в.гр.д. № 4169/2014г. на Софийски апелативен съд , ГО, 4-ти състав в частта, с която е отменено решение № 16385/18.08.2014г. по гр.д. № 15713/13г. на СГС, ГК, І-21 състав в частта на присъдената сума над 30 000лв. и вместо него е постановено отхвърляне на предявения от Г. Л. В. против ЗД [фирма] иск над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния предявен размер.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: