5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София,08.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 68/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 2023 от 28.12.2011 г., постановено по гр. д. № 3450/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав. С обжалваното решение е потвърдено решение от 05.05.2011 г. по гр. д. № 2072/2010 г. на Софийски градски съд, І-13 състав, с което дружеството – касатор е осъдено да заплати на С. Д. Б. – гражданин на Република И., сумата 41 177.50 евро, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, и сумата 6 155 лв. – разноски по делото. Решенията са постановени при участие на [фирма] в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца С. Д. Б..
К. моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска с присъждане на направените по делото разноски. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата и нарушения на материалния закон – чл.20 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.4 ЗЗД, при формиране на изводите за валидно извършено от ищеца разваляне на предварителния договор за покупко – продажба, послужил като основание за плащане на претендираната с иска сума.
Допускането на касационно обжалване е обосновано със следните въпроси, посочени от касатора като значими за изхода на делото : 1. Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните предварителен договор при условие, че същите страни изрично, ясно и точно са уговорили момента, към който имотът, предмет на договора, е следвало да бъде предаден чист от вещни тежести. 2. Следва ли да бъде прието за нарушение на предварителния договор от 17.05.2006 г. учредяването на договорна ипотека върху недвижимия имот преди датата на предаването му, съгласно тълкуването на клаузите на чл.4.1 и 4.2 от същия договор в тяхната взаимна зависимост и връзка; 3. Допуска ли се развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора; 4. Следва ли учредяването на договорна ипотека върху имот от страна на продавача, представляващо част от обичайната търговска практика, да се счита за нарушение на договорните задължения, произтичащи от предварителен договор между страните, при условие, че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици. К. се позовава на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК като твърди, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС в ППВС № 3/1973 г., решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. и решение № 137/25.06.2010 г. по т. д. № 888/2009 г.; вторият въпрос се решава противоречиво от съдилищата; третият въпрос е решен в отклонение от задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 102/03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г. и се решава противоречиво от съдилищата; четвъртият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За доказване на противоречивата съдебна практика са представени решения на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация С. Д. Б. оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, депозиран от процесуалния му представител по делото.
Третото лице – помагач [фирма] не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от С. Д. Б. против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че ответникът дължи връщане на сумата 41 177.40 евро, получена авансово като цена по сключен на 17.05.2006 г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот /апартамент № С 104, разположен на първия етаж, ниво +6, от сграда „С” във Ваканционен комплекс „А. С.” – [населено място]/, поради валидно извършено от ищеца едностранно разваляне на предварителния договор, довело до отпадане на основанието за получаване на цената.
Въззивният съд е основал изводите си за разваляне на предварителния договор на клаузите на чл.4.1.”б” и чл.4.2, с които ответникът – продавач се е задължил да предаде имота без ипотеки и да не сключва каквито и да било сделки с него без изрично писмено разрешение на купувача. Като е съобразил безспорния по делото факт, че без съгласие на ищеца ответникът е сключил с трето лице два договора от 08.11.2007 г. за учредяване на ипотеки върху поземления имот и правото на строеж за изграждане на сградите в комплекса, в т. ч. и върху апартамента, обект на бъдещата продажба, съдът е приел, че учредяването на ипотеките без предварително съгласие на купувача съставлява виновно неизпълнение на поетото с клаузата на чл.4.2 договорно задължение за въздържане от действия и сделки, обременяващи имота с вещни тежести и права на трети лица, и поражда право за купувача да развали едностранно договора, съобразно постигнатата в чл.4.2 договореност. За неоснователни са счетени доводите на ответника, че преценката дали е нарушена клаузата на чл.4.2 следва да се извърши към момента на сключване на окончателния договор, в който имотът трябва да бъде прехвърлен на купувача свободен от ипотеки и права на трети лица, и че не са налице предпоставки за разваляне на договора предвид предприетото заличаване на ипотеките върху апартамента преди падежа на задължението за сключване на окончателен договор. Решаващият въззивен състав е обосновал становище, че забраната за учредяване на ипотеки важи от сключването на предварителния договор и за целия период на неговото действие, доколкото обременяването на имота с чужди права създава потенциална опасност за увреждане интересите на купувача и той не може да бъде задължен да изчака момента за сключване на окончателния договор, за да пристъпи едва тогава към разваляне на предварителния договор, ако ипотеките все още не са заличени. С аргумент, че настъпването на вреди за изправната страна не е предпоставка за упражняване на правото за едностранно разваляне на договора, е отречена и основателността на другия защитен довод на ответната страна – че ищецът не е имал право да развали предварителния договор, след като учредяването на ипотеките не е предизвикало негативни последици в правната му сфера.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса, формулиран в п.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че настъпването на негативни последици за купувача от учредяването на ипотека върху имота не е условие за валидно разваляне на предварителния договор за продажба по реда на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД, е рефлектирал пряко върху уважаването на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на авансово платената по договора продажна цена. Поради обуславящото му значение за изхода на делото въпросът отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но в рамките на правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде прецизиран така : Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението. По поставения правен въпрос е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 153/28.12.2012 г. по т. д. № 1022/2011 г. на І т. о., решение № 231/13.02.2013 г. по т. д. № 1268/2011 г. на ІІ т. о., решение № 35/06.03.2013 г. по т. д. № 74/2012 г. на ІІ т. о. и решение № 22/03.04.2013 г. по т. д. № 821/2011 г. на І т. о. С посочените решения състави на ВКС, Търговска колегия, са се произнесли, че евентуалните негативни последици за купувача по предварителен договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека върху имота, предмет на предварителния договор, биха представлявали предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД, ако съобразно конкретните условия на договора ипотеката не е била заличена към момента на предаване на имота. Въззивното решение е постановено в отклонение от посочените разрешения и поради това следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са относими към предмета на спора, но не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е отговорил на всеки от тях в зависимост от изводите, до които е достигнал след тълкуване на клаузите на чл.4.1.”б” и чл.4.2 от предварителния договор. Тълкуването на договора е израз на решаващата правораздавателна дейност на съда, която не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационното обжалване в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така, както са поставени, въпросите са от значение за правилността на обжалваното решение и не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, което налага да бъдат разгледани в производството по чл.290 ГПК при осъществяване на същинския касационен контрол. Отсъствието на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК допълнителни предпоставки и представената за доказването им съдебна практика.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2023 от 28.12.2011 г., постановено по гр. д. № 3450/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 611 лв. /хиляда шестстотин и единадесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :