О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. София,25.05.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ………………………………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 141 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. С., [населено място] срещу решение № 183/19.07.16г., постановено по т.д.№ 92/2016г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 70/04.03.2015г. по т.д.№ 1504/2012г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за признаване за нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 и чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, евентуално за унищожаеми, на договор за банков кредит от 09.07.2008г. и на договор за ипотека, обезпечаваща вземането на банката по кредита, сключен с нотариален акт № 1611, том ІХ, рег.№ 10719, н.д.№ 1290/2008г. на нотариус Т.Б..
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допусканетo на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице въведените основания за нищожност на сключените договори за банков кредит и за ипотека. Изложени са съображения, че договорът за кредит е подписан от главния регионален мениджър на банката, а договорът за ипотека – от редовно упълномощено лице, поради което не е налице твърдяното нарушение по чл.10 ЗКИ и противоречие с учредителните документи и устава на банката. Въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на чл.301 ТЗ, както и е посочил, че пороците не касаят начина на формиране на насрещните волеизявления, които да доведат до унищожаемост на договорите. В мотивите на съда е отбелязано, че ищецът се е позовал на нарушение на чл.146, ал.1 и ал.2 З., но също и че не са били изложени конкретни съображения, поради което това основание за нищожност на договорите не е обсъждано от въззивния съд.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпросите: 1. „Неравноправна по смисъла на чл.143 З. ли е клауза в договор за кредит, даваща право на банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва по кредита без да е предвидено банката да се ръководи от каквито и да било условия или критерии при извършване на промяната?”. Посочена е практика на ВКС: решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/14г. на ІІІ г.о. и решение № 424/02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/15г. на ІV г.о., съответно касаторът се позовава на решения на С. относно служебната преценка на съда за неравноправен характер на договорните клаузи. Изразената теза на касатора е, че нищожните като неравноправни клаузи на договора (конкретно посочени в изложението) уреждат съществени условия на договора за кредит – размера на възнаграждението на банката, поради което нищожността им води до нищожност на целия договор и на допълнителното споразумение към него. Касаторът изрично се е позовал и на противоречие с практиката на ВКС, доколкото въззивният съд не е разгледал изложените от него съображения за нищожност на договорите на основание чл.146 З.. 2.”Следва ли пълномощното за учредяване на договорна ипотека да съдържа описание на имота, върху който ще бъде учредена ипотеката, описание на обезпеченото вземане, размер на лихвите, индивидуализация на главния длъжник и индивидуализация на ипотекарния длъжник?”. Посочена е практика на ВКС, както и е изразено становище, че в случая пълномощното от името на банката не съдържа такава индивидуализация, поради което договорът е нищожен. По втория въпрос е въведено и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпрос: 3.„Приложима ли е разпоредбата на чл.301 ТЗ по отношение на сделка, сключена от името на банка, в случай че банката е била представлявана само от едно лице при сключването на сделката?”.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос.
По въпроси, относими към неравноправен характер на клаузи в договор за кредит, даващи право на банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва по кредита, ВКС е постановил по реда на чл.290 ГПК със следните решения: решение № 77/22.04.15г. по гр.д.№ 4452/14г. на ІІІ г.о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/15г. на ІV г.о., решение № 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. на ІІ т.о., решение № 205/07.11.16г. по т.д.№ 154/16г. на І т.о., решение № 236/20.12.16г. по т.д.№ 3082/15г. на ІІ т.о., решение № 165/02.12.16г. по т.д.№1777/15г. на І т.о., решение № 201/02.03.17г. по т.д.№ 2780/15г. на ІІ т.о. В конкретния случай въззивният съд не е обсъдил въведените основания за нищожност на договорните клаузи, като по въпроса за конкретизацията на основанията е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 237/20.01.17г. по т.д.№ 2927/15г. на ВКС, І т.о., съответно – за служебната проверка за неравноправен характер на клаузите – решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о. и решение № 232/05.01.17г. по т.д.№ 2416/15г. на ВКС, ІІ т.о. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на съответствието му с практиката на ВКС.
По втория въпрос практиката на съдилищата е уеднаквена с Тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. В тълкувателното решение е прието и че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. В този смисъл е даден отговор на поставения втори въпрос, а същият прави безпредметно обсъждането на третия въпрос.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за преценката на съда за неравноправен характер на клаузи в договор за кредит, даващи право на банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва по кредита.
На основание чл.83, ал.2 ГПК касаторът е освободен от внасяне на държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 183/19.07.16г., постановено по т.д.№ 92/2016г. от Великотърновския апелативен съд.
Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.