О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
Гр. София, 21.05. 2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 21.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 1588/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ц., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 378 от 15.02.2018 г. на Софийския апелативен съд, седми състав по в.гр.д. № 4035/2017 г., поправено с решение № 696/23.03.2018 г., в частта, с която след съответна отмяна на първоинстанционното решение № 3191/09.05.2017 г. по гр.д.№ 13890/2015 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от касатора срещу Българска народна банка иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 53 100 щ.д., причинени в резултат на противоправно действие и бездействие на назначените от ответника квестори на „Корпоративна търговска банка” АД.
Касаторът излага, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, за което излага подробни съображения. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва след 08.10.2014 г. и направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В първата са формулирани въпроси, чиито отговори според касатора са от особено значение за разрешаването на конкретния правен спор, както и за развитието на правото, съобразно чл.280 ал.1 т.3 пр.2 ГПК, а именно: 1. Налице ли е умишлено противоправно действие или бездействие по смисъла на чл.112 изр.2 ЗКИ вр. чл.45 ЗЗД от страна на квесторите, назначени от БНБ, при условие, че същите са приели по сметка на вложител банков превод в срока, в който банка е поставена под особен надзор, осчетоводили са превода, след което изрично са отказали да върнат сумата, при условие, че в този срок е налице пълно ограничаване дейността на банката по смисъла на чл.116 ал.2 ЗКИ и т.3 от Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ; 2. Следва ли пострадалият от противоправните действия /бездействия/ на квесторите, извършени във времето, когато банката е под специален надзор, да претендира обезщетение за причинените му от посочените лица вреди по общия ред, предвиден в ЗЗД, или да претендира дължимите суми от масата на несъстоятелността на К. по реда, предвиден в З., което е друго производство между други страни, съобразено с други правила. Касаторът се позовава и на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – наличие на очевидна неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушения на императивна материалноправна норма, на основни съдопроизводствени правила и явна необоснованост при постановяването му, в подкрепа на което са изложени съответни оплаквания.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, както и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на доводите на страните по чл.280 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, К. АД е поставена под специален надзор, назначени са квестори, спряно е за срок от три месеца изпълнението на всички задължения и е ограничена дейността на банката, чрез забрана да извършва всички дейности, съгласно лиценза за извършване на банкова дейност. С решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ срокът на специален надзор и прилагане на мерките по предходното решение № 73 е удължен до 20.11.2014 г., а с решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ лицензът на К. АД за извършване на банкова дейност е отнет. С решение от 22.04.2015 г. на СГС по т.д. № 7549/2014 г. е открито производство по несъстоятелност на банката. С нареден от ищеца на 08.10.2014 г. банков превод по сметката му в К. АД на същата дата е постъпила сумата 53 100 щ.д., салдото по сметката му към 09.10.2014 г. е съответно увеличено на 188 400,47 щ.д., а след прехвърлянето на 123 572,77 щ.д. към Фонда за гарантиране влоговете в банките, по сметката на ищеца в К. АД към 06.11.2014 г. е останала сума в размер 70 176,07 щ.д. От правна страна съдът е посочил, че фактическият състав на отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД включва както елементите от хипотезата на чл.45 ал.1 ЗЗД – деяние, вреда, противоправност и причинна връзка между деянието и вредата, така и възлагане на работа, при изпълнението на която е причинена вредата. В случая е прието, че за ищеца съществува вземане в размер на стойността на набраните по сметката му в К. АД /н/ средства, като удовлетворяването на това вземане след откриване на производството по несъстоятелност е възможно само по предвидения в З. специален ред – чрез предявяване, одобряване и включване в списъка на вземанията, както и осребряване имуществото на банката и разпределение на полученото. Въпреки това ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в невъзможността му да се разпорежда с така постъпилата по сметката му сума след 09.12.2014 г., когато е отправено първото му искане в този смисъл. Съдът обаче е намерил, че вредата не е в резултат на противоправни действия на квесторите на К. АД, както при приемането /осчетоводяването/ на сумата, така и при отказа да му бъде върната. Липсва противоречие на действията на квесторите с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, тъй като извършеното действие – осчетоводяване на постъпилата по сметката сума, не е такова, за което се изисква лиценз за извършване на банкова дейност по смисъла на чл.2 от ЗКИ, а отказът да се върне сумата е в съответствие с чл.116 ал.2 ЗКИ и с решението от 20.06.2014 г. По тези причини съдът е приел, че липсва един от елементите на фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД, а именно противоправността на поведението, което обуславя и неоснователност на предявения иск.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Първият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос е такъв по основателността на предявения иск, с оглед конкретните факти по делото, респективно касае изцяло правилността на така постановеното решение, поради което не отговаря на общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК, изяснено посредством задължителните указания на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г на ОСГТК на ВКС, а именно – не притежава качеството на правен въпрос.
Вторият поставен от касатора въпрос – относно реда на защита на претендираното за накърнено субективно материално право – не се преценява като значим за разрешаването на спора, т.е. – отново не удовлетворява селективния критерий на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно даденото в цитираното тълкувателно решение задължително тълкуване на предпоставките за достъп до касационно обжалване. Това е така, защото решаващата воля на съда за отхвърляне на исковата претенция не отрича правото на защита по предявения от ищеца общ исков ред /прави разлика между вземането от К. АД и претърпяната вреда/, а приема за неустановена една от предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.49 ЗЗД – противоправност на поведението на назначените от ответника квестори.
Липсата на надлежно формулирани правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело освобождават съда от задължението да преценява, дали същите са разрешени в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК, поддържана от касатора. Въпреки това следва да се посочи, че „особеното значение на поставените въпроси за разрешаването на конкретния правен спор” не съставлява допълнителна предпоставка по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Не са налице и основанията на чл.280 ал.2 пр. посл. ГПК за достъп до касация. Съобразно утвърдената практика на съставите на ВКС – ТК, очевидната неправилност, като квалифицирана и тежка форма на коментирания порок, не е идентична с неправилността на съдебния акт по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. За да се приеме за очевидна, неправилността следва да е съществена до степен да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без да е нужен анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” – законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща/отменена правна норма. Няма да е очевидно неправилен актът, когато той е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона. Актът би могъл да е очевидно неправилен, когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, а не и когато необосноваността произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждането на доказателства. С оглед така изброените релевантни критерии, обжалваното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, доколкото сочените в тази връзка пороци по чл.281 т.3 ГПК изискват внимателно обсъждане и преценяване на защитните тези на страните и доказателствата във връзка с тях.
Въпреки изхода от спора, в полза на ответника по касация разноски не следва да се присъждат, тъй като той не е представил доказателства за извършването на такива.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 378 от 15.02.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІ състав по в.гр.д. № 4035/2017 г., в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: