О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 978/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Н., чрез пълномощника му адв. В. В., против решение № 27 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 210/2009 г. на Силистренския окръжен съд. С обжалваното решение въззивният съд като е отменил решението от 23.07.2009 г. по гр.д. № 790/2009 г. на силистренския районен съд в частта за уважаване на евентуалните искове и в частта за присъдените на ищеца- касатор разноски е отхвърлил иска на касатора против М. А. К. и А. И. К. за заплащане солидарно на сумата 1500 лв., представляваща претърпяна загуба от неизпълнението на предварителния договор, и сумата 821,40 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи под формата на законната лихва върху сумата 1500 лв., считано от датата на плащането- 28.04.2005 г. до датата на подаване на исковата молба, както и пропуснати ползи под формата на законната лихва върху същата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, и е осъдил касатора да заплати на ответниците 300 лв. разноски за въззивната инстанция. С решението въззивния съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта за отхвърляне на главните искове за заплащане на сумата 3000 лв.- двоен размер на задатък по предварителния договор за продажба на недвижим имот от 28.04.2005 г. и обезщетение за забава при заплащане на тази сума в размер на 1610 лв. за периода 30.05.2005 г.-15.04.2009 г., както и на евентуалния иск за сумата 1246,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочените по-горе суми 1500 лв. и 821,40 лв. за периода 30.05.2005 г.- 15.04.2009 г.
Ответниците М. А. К. и А. И. К., чрез пълномощника им адв.Сл.С., изразяват становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя по главния иск въпроса: следва ли предварително платената по договора сума да се счита за задатък по чл. 93 ЗЗД и без изрична уговорка между страните или представлява просто част от цената по договора, и по евентуалния иск въпроса: обвързан ли е въззивният съд при решаване на спора по същество от дадената от ищеца и от първоинстанционния съд правна квалификация на иска. Поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК и сочи съдебна практика, която е приложена към изложението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по главните искове за заплащане на задатък в двоен размер по чл. 93 ал. 2 33Д 3000 лв. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 1610,79 лв. за периода 30.05.2005 г.- 15.04.2009 г. По поставения въпрос във връзка със задатъка има практика на ВКС, която е задължителна- постановено по чл. 290 ГПК решение № 71/09.07.2010 г. по т.д. № 726/2009 г. на ВКС, ТК, І отд., в което е прието, че когато платената авансово сума не е изрично определена в договора с термина „задатък”, тя има качеството и на задатък ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение. В съответствие с тази задължителна практика на ВКС е и даденото от въззивния съд разрешение по въпроса в обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част- по евентуалните искове и разноските. Формулираният в тази връзка въпрос е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че правното основание на претенциите за сумата 1500 лв., получена с оглед бъдещото сключване на окончателен договор, което не се е осъществило защото продавачите са го отчуждили на 30.04.2008 г., са с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД и върху сумата се дължи лихва, считано от датата на договореното, но неосъществено изпълнение на договора съгласно чл. 84 ал. 1 ЗЗД, и на тези правни основания претенциите следва да бъдат уважени. Но уважавайки ги на основание чл. 79 ЗЗД във вр.с чл.82 ЗЗД, както са предявени районният съд лишава въззивния съд от възможността да потвърди решението му в тази част, затова неправилното прилагане на материалния закон в случая води до извод за неоснователност на исковете. Въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 210/2009 г. на Силистренския окръжен съд в частта по главните искове за заплащане на задатък в двоен размер по чл. 93 ал. 2 33Д 3000 лв. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 1610,79 лв. за периода 30.05.2005 г.- 15.04.2009 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в останалата му част.
УКАЗВА НА КАСАТОРА в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 71,35 лв.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: