1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София, 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ Е.
БОНКА Й.
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 341/ 2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К.” ЕООД, гр. С. Загора срещу решение от 11.02.2010 г. по дело № 878/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Т. отделение, VІ-2 състав решение № 158 от 19.02.2009 г. по т. д. № 1413/2008 г., е отхвърлена молбата на дружеството-касатор за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ по отношение на „С. М.” ЕООД и „С. К.” Е., двете дружества със седалище в гр. София.
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като неправилно. Счита за необоснован и в противоречие със закона изводът за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника „С. М.” ЕООД, като застъпва становище, че при наличието на спиране на плащанията от страна на длъжника следва да се приложи установената в чл. 608, ал. 2 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, без да се вземат предвид икономическите показатели за неговата ликвидност и финансова автономност. Несъгласие е изразено и с приетата от решаващия състав липса на предпоставките на чл. 609 ТЗ спрямо втория ответник – „С. К.” Е.. В тази връзка касаторът поддържа, че наличието на скрито съучастие в случая е безспорно доказано от факта, че това дружество е сключило договор за охрана на обекти, които са собственост на първия ответник „С. М.” ЕООД, както и от факта, че двете дружества се контролират от едно и също лице – Д. К..
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че обжалваният акт съдържа произнасяне по въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите: 1. – за конкуренцията между законовата презумпция на чл. 608, ал. 2 ТЗ и икономическите показатели за ликвидност и финансова автономност на търговеца и 2. – за предпоставките за приложението на чл. 609 ТЗ.
Ответниците по касация – „С. М.” ЕООД и „С. К.” Е., двамата със седалище в гр. София – изразяват становище за недопускане на касационното обжалване поради липса на основанията по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 17.03.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 2 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Софийски градски съд и да отхвърли молбата на “К.” ЕООД, гр. С. Загора за откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 609 ТЗ по отношение на „С. М.” ЕООД и „С. К.” Е., макар да е приел за доказано съществуването на изискуеми и установени по основание задължения на „С. М.” ЕООД, произтичащи от сключена търговска сделка /договор за охрана на обекти/, въззивният съд е преценил, че по отношение и на двете дружества са налице предпоставките на чл. 631 ТЗ. Въз основа на посочените в допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза коефициенти за ликвидност и финансова автономност, решаващият състав е направил извод, че към 31.12.2008 г. икономическото състояние на ответниците /и особено това на ответника „С. К.” ЕАД/ е много добро и че затрудненията им са имали временен характер, както и че дружествата разполагат с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите. За недоказано и неоснователно е счетено също твърдението за наличие на предпоставките по чл. 609 ТЗ по отношение на ответника „С. К.” Е.. Според съдебния състав, фактът, че управител и собственик е едно и също лице – Д. К., сам по себе си, не може да обоснове извод за скрито съучастие. Освен това, липсата на такова е мотивирана както с различния предмет на дейност на двете дружества, така и с реално осъществяваната от тях различна дейност.
Като допълнителен аргумент за неоснователност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника „С. М.” ЕООД е изтъкнат и фактът на успешно проведеното исково производство срещу него и снабдяването на молителя с изпълнителен лист, осигуряващ му възможност за удоволетворяване по пътя на индивидуалното принудително изпълнение.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато независимо, че поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на конкретния спор, с което е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, напълно недоказано е поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на същото не са представени влезли в сила съдебни актове, установяващи твърдяното противоречие в практика по релевираните като значими два въпроса. Като такива не могат да бъдат преценявани противоположните като правен резултат решения на първоинстанционния и въззивния съд, тъй като това са актове, постановени в рамките на едно и също съдебно производство. В посочения смисъл са задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
На второ място, неоснователно е и твърдението на касатора, че във въззивното решение са „повдигнати въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Преди всичко, необходимо е да се отбележи, че изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа само бланкетно позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е аргументирано защо решаването на тези въпроси ще има такова значение. Липсата на мотивираност означава на практика липса на изложение на поддържаното основание по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което от своя страна освобождава съда от задължението за обсъждане на същото.
Независимо от това, настоящият състав намира, че по отношение на поставените от касатора въпроси посоченото основание не е налице. Изложените твърдения за необоснованост на обжалваното решение във връзка с тези въпроси са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не могат да бъдат преценявани същевременно и като основания за допускане на касационно обжалване. Освен това, следва да се има предвид, че изводите, до които е достигнал въззивният съд както във връзка с липсата на неплатежоспособност на ответните дружества, така и по въпроса за липса на предпоставките на чл. 609 ТЗ по отношение на ответника „С. К.” Е., са резултат от извършената от него преценка на конкретните факти и доказателства, а не поради непълнота, неяснота или противоречивост на приложимите правни норми, преодоляването на която би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Още повече, че въпросът за съотношението между разпоредбите на чл. 608, ал. 2 ТЗ и чл. 631 ТЗ не е спорен нито в съдебната практика, нито в правната доктрина, като се приема, че презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ е относима към предпоставките за неплатежоспособност на търговеца, докато нормата на чл. 631 ТЗ предвижда основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност независимо от констатираното състояние на неплатежоспособност, т. е. между двете норми не съществува конкуренция, в какъвто смисъл неправилно се поддържа от касатора.
Що се отнася до нормата на чл. 609 ТЗ, сам по себе си фактът, че по приложението на същата не е налице достатъчно съдебна практика, не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Още повече, че в случая изводът за липса на предпоставките на същата норма, както бе посочено по-горе, е резултат не от неяснотата й, налагаща разкриване на съдържанието й чрез тълкуване, а от извършената от съдебния състав преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства за връзката между ответните дружества и осъществяваната от тях търговска дейност, т. е. поставеният от касатора въпрос касае обосноваността на въззивния акт, проверката на която обаче не е предмет на настоящото производство.
Независимо от този изход на делото, искането на ответниците за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. В приложените към отговора им по чл. 287 ГПК два договора за правна защита и съдействие от 11.03.2010 г. /№ 648291 и № 648291/ е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им пълномощник адвокат П. К. е платимо „по банков път”. Предвид обаче липсата на доказателства за извършен банков превод на сумите, не може да се приеме, че същите са реално платени.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.02.2010 г. по дело № 878/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: