Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
София 22.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 7 април две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 817/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от с. Р. гора, подадена от пълномощника му адв. Т, срещу въззивно решение № 250 от 10.12.2007г. по в.гр.д. № 780/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 836 от 02.08.2007г. по гр.д. № 2704/2006г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен искът на С. И. против О. С. за установяване, че ищецът е собственик на дворно място от 1 дка, съставляващо имот пл. № 168 по плана на с. Р. гора от 1930 г., а по действащия план урегулирани поземлени имоти ХІІІ-378, ХІV-общински и ХV-387 в кв. 41.
Ответникът по касация О. С. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли установителния иск за собственост въззивният съд е приел, че ищецът С не е установил придобиването на правото на собственост върху процесния имот. Наследодателят на ищеца е закупил с писмен договор от 22.11.1964г. от Н. Я. Н. място от 1 дка в с. Р. гора, което място по това време е било изключено от регулационния план. Със заключение на вещо лице е установено, че по кадастралния план от 1930г. имотът е бил обозначен с пл. № 168 с площ от 1 дка, изключен е от регулация през 1961г. по Постановление на МС № 216/61г. /ДВ бр. 95/61г./ за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя, и отново е включен в урбанизираната територия през 1988г. Въз основа на така установените обстоятелства съдът е приел от правна страна, че поради неспазване на предписаната с чл. 18 ЗЗД нотариална форма за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, договорът от 1964г. няма вещно-транслативен ефект. С. И. не е придобил и по давност правото на собственост, предвид селскостопанския характер на имота към момента на установяване на владението и забраната за придобиване по давност на вещи социалистическа собственост – чл. 86 ЗС. След 1990г. до 1996г. също не е могла да тече придобивна давност, тъй като земеделската реституция и към този момент не е започнала и земята не е променила статута си. След 1996г. поради спирането на давността считано от 31.05.2006г. съгласно § 1 ПП ЗС /ДВ бр. 46/2006г./ давност също не е могла да тече.
Срещу така постановеното решение касаторът С. И. прави оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и за необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.”в” ГПК /отм./. Излагат доводи, че е придобил правото на собственост по давност с упражняване на фактическа власт върху него в продължение на 20 години.
Решението е правилно.
С изключването на имота от регулация същият е придобил статут на земеделска земя, независимо от това дали е бил включен в блок на ТКЗС, по аргумент от чл. 10, ал. 3 от Примерния устав на ТКЗС /отм./. Собствеността върху тази земя по силата на чл. 11, ал. 1 ПУ ТКЗС през периода 1961 – 1988г. не е била запазена в реални граници, а като част от кооперативното земеползване. Прекратено е качеството на обекта на собственост на конкретно обособена вещ, поради което към 1964г. процесният имот не е могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Поради характера на имота на земеделска земя и липсата на данни за реституирането й на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ, предвид забраната за придобиването й по давност до 1.06.1996г. съгласно чл. 86 ЗС и спирането на давността за придобиване на държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006г., С. И. не могъл да придобие по давност процесния недвижим имот.
По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 250 от 10.12.2007г. по в.гр.д. № 780/2007г на Бургаския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: