5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
С.,13.05.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 664/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 153 от 24.11.2009 г. по в. гр. д. № 250/2009 г. на Търговищки окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Търговищки районен съд решение № 42 от 28.02.2009 г. по гр. д. № 2104/2005 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове: иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се в [населено място] и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 9 900 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на същите имоти за периода от 01.06.2003 г. до 30.11.2005 г. Отхвърлени са и допълнително предявените по реда на чл. 181 ГПК /отм./ искове на главно встъпилото лице [фирма], [населено място] искове: иск за признаване за установено по отношение на страните по първоначално предявените искове [фирма] и [фирма], че [фирма], [населено място] е собственик на процесния имот и за осъждане на ответника [фирма] за предаване владението върху същия на основание чл. 108 ЗС, както и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника [фирма] за заплащане на сумата 9 900 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на същите имоти за периода от 08.07.2004 г. до 16.01.2007 г.
В касационните жалби са развити подробни съображения /почти идентични/ за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. И двамата касатори считат за незаконосъобразен отказът на въззивния съд да разгледа по същество наведените от тях доводи за нищожност на апорта на процесния имот в капитала на [фирма], [населено място], като изразяват несъгласие с извода на решаващия състав, че обявяването на апорта за недействителен ще доведе автоматично до недействителност и на учредяването на самото дружество съгласно чл. 70, ал.1, т. 5 ТЗ, което обаче е недопустимо понастоящем, предвид изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ. В тази връзка касаторите поддържат, че доколкото при учредяване на [фирма] законът /чл. 174 ТЗ/ не е изисквал вписване на непаричната вноска в Търговския регистър, то нищожността на апорта не следва да бъде установявана чрез атакуване на вписването му по реда на чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 498 ГПК, а може да бъде установявана и инцидентно в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Освен това, касаторът [фирма] навежда довод и за неприложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ТЗ относно въведения с нея срок за обявяване недействителност на търговското дружество, тъй като в редакцията към момента на учредяването на [фирма] такъв срок не е съществувал, както и че нарушението относно формирането на капитала на това дружество, в случай на нищожност на апорта, е от категорията на отстранимите и не би могло да бъде основание за обявяване недействителността на дружеството.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Като значим за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е посочен въпросът за връзката между недействителността на апорта и иска по чл. 70, ал. 1 ТЗ за обявяване недействителност на търговското дружество, част от капитала на което е формиран чрез апорта. В подкрепа на твърдението за противоречиво решаване на посочения въпрос касаторите се позовават на решение № 234 от 12.05.2008 г. по гр. д. № 1258/2007 г. на ВКС, І г.о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, респ. касационните жалби да бъдат оставени без уважение като неоснователни по съображения, развити в писмени отговори от 23.04.2010 г.
Третото лице-помагач на [фирма], [населено място] – [фирма], [населено място] – изразява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационните жалби без уважение като неоснователни, с доводи, изложени в писмени отговори от 26.04.2010 г. и от 30.04.2010 г., депозирани съответно от процесуалния пълномощник на дружеството и от неговия изпълнителен директор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 2104/2005 г. на Търговищки районен съд, с което са отхвърлени всички искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД – както тези, предявени от първоначалния ищец [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], така и тези, предявени от главно встъпилото лице [фирма], [населено място] срещу [фирма] и [фирма], Търговищки окръжен съд, след преценка на многобройните доказателства по делото, е приел, че нито един от двамата ищци не е собственик на процесния недвижим имот и че такъв е именно ответникът [фирма], [населено място]. Поради факта, че праводателят на ответника А.” О. – [фирма], [населено място] е придобил собствеността върху процесния имот при учредяването си като част от капитала на дружеството, чрез апортна вноска и като е отчел двойствения ефект на внасянето непаричната вноска – за учредяването на самото акционерно дружество и прехвърляне на собствеността върху апортирания имот от направилия вноската учредител на дружеството, въззивният съд е приел, че недействителността на апорта във всички случаи би довела до недействителност на самото дружество. Според съдебния състав, обаче, всякакви претенции относно действителността на учредителния акт могат да бъдат предявени само в преклузивния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ и след изтичането му се погасяват всички възможности не само да бъде предявен изричен иск за установяване нищожност на апорта, но и позоваването на такава недействителност /какъвто е настоящият случай/ в процес относно собствеността на имота, предмет на апортната вноска. С оглед на това и предвид обстоятелството, че в конкретната хипотеза срокът е изтекъл 8 години преди подаване на исковата молба, въззивната инстанция е счела, че е недопустимо да бъдат обсъждани по същество наведените от ищците доводи за нищожност на апортната вноска.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от касаторите въпрос е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като по отношение на него е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид липсата на достатъчно съдебна практика по този въпрос, решаването на същия ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Що се отнася до второто заявено основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същото не е налице. Решението на ВКС, на което се позовават двамата касатори, не доказва твърдяното от тях противоречие в практиката, тъй като в него изобщо не е разглеждан релевантният за настоящия спор въпрос за връзката между недействителността на апорта и обявяване недействителността на дружеството по реда на чл. 70 ТЗ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 153 от 24.11.2009 г. по в. гр. д. № 250/2009 г. на Търговищки окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба на всеки от тях съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл. 72, ал. 2 ГПК, в размер на сумата 3 040.60 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: