5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 305/18 г.
София, 07.02.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1353 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 552 от 13.06.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2160 от 23.10.2017 г. по гр.д. № 3068/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 42600 лева, предявен от П. Д. П. в лично качество и като майка и законен представител на малолетните деца А. А. А. и Л. А. А. против Р. Б. Д. и Е. Д. С., всички от [населено място]
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпрос по приложението на чл. 188 ЗЗД и чл. 189 ЗЗД за действието на решението по установителен иск за собственост, с което се признават правата на трето лице спрямо купувач на имот, който не е придобил владението му.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, съдебно отстраняване на купувача е налице винаги, когато с влязло в сила съдебно решение правата на собственост върху закупената вещ са признати на трето лице. Действителният собственик на вещта може да предяви правата си чрез ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, а когато купувачът не осъществява фактическата власт върху закупената вещ – чрез установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. Когато предявеният срещу купувача установителен иск за право на собственост върху вещта е уважен с влязло в сила решение, то той е съдебно отстранен по смисъла на чл. 191 ЗЗД, независимо че не осъществява фактическа власт върху имота и може да претендира обезщетение за вредите, които търпи от неизпълнението. В този смисъл решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1872/2010 г. ІV г.о. ВКС; решение № 261 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 390/2012 г. ІІ г.о. ВКС; решение № 41 от 05.05.2015 г. по т.д. № 85/2013 г. І т.о. ВКС.
Когато съдебно отстраненият купувач е добросъвестен, т.е. по време на сделката не е знаел за правата на третото лице, то той може да претендира освен връщане на цената и всички действително претърпени вреди – чл.189 ал.1 ЗЗД или обезщетение в размер на уговорената неустойка при евентуална евикция.
В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с договор от 23.10.1998 г., за което е бил съставен нотариален акт № …, дело …. от …. г. на нотариус с № … в регистъра на Нотариалната Камара, ответниците са продали на наследодателя на ищците А. А. А. апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 срещу сумата 21300 лева, получена от купувачите преди сключване на договора. В т. 4 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че към датата на сключването му трети лица са имали права върху продаваемия имот, бил е обременен с тежести или продавачът вече го е бил отчуждил, то продавачите дължат на купувача неустойка в двойния размер на продажната му цена. Фактическата власт върху имота не е била предадена от продавачите на купувача, който въз основа на нотариалния акт се е снабдил с изпълнителен лист за въвод във владение. Принудителното изпълнение по изп.д. № 4026/1999 г. на СИС при СРС е било спряно с определение по гр.д. № 622/1999 г. на Софийски районен съд, по което спирането е допуснато като обезпечение на иск за собственост, предявен от В. С. Л. срещу страните по сделката по нот. акт № 80 от 1998 г. С влязло в сила на 21.04.2009 г. решение по гр.д. № 622/1999 г. на Софийски районен съд е признато за установено по отношение на В. С. Л., че страните по настоящето дело (ищците в качеството им на правоприемници на купувача А. А.), че не са собственици на апартамента, предмет на сделката по нот. акт № …. от …. г. В решението по гр.д. № 622/1999 г. на Софийски районен съд е прието, че В. С. Л. е придобила собствеността върху процесния апартамент по силата на договор за покупко-продажба от 1989 г., сключен по реда на НДИ; че през 1998 г. Р. Б. Д. и Е. Д. С. (ответниците по настоящето дело) са сключили сделка за закупуване на същия имот от В. С. Л., действаща чрез пълномощник, който не е имал представителна власт – подписа върху пълномощното не е бил положен от упълномощителя. Прието е, че упълномощителят не е потвърдил сделката, поради което тя не е породила целените правни последици – не е настъпило вещнопрехвърлителното действие на правото на собственост. Прието е, че вещнотранслативно действие не е породила и последваща сделка по нот. акт № …. от …. г., тъй като с нея е извършена продажба на чужда вещ – ответниците не са придобили вещното право на собственост върху имота, което не е излизало от патримониума на В. С. Л.. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че предявеният иск за неустойка, уговорена в т. 4 от договор от 23.10.1998 г. по нотариален акт № …. от ….. г. е неоснователен. Прието е, че към момента на сключване на договора, правото на собственост на ответниците не е било отречено със съдебното решение, влязло в сила едва на 21.04.2009 г.; че меродавният момент, към който следва да се цени наличието или липсата на условията по чл. 4 от договора е момента на сключването му, поради което уговорената неустойка не се дължи. С оглед изхода на делото възражението за прекомерност на неустойката не е обсъждано.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от П. Д. П., А. А. А. и Л. А. А. се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно действието на решението, установяващо правото на собственост на трето лице върху закупения имот, както и относно смисъла на постигнатото между страните по делото съгласие за заплащане на неустойка от продавача в случай, че трети лица са имали права върху продаваемия имот. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи като основателен. Претендират се съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. Д. я оспорва като неоснователна.
Ответницата Е. Д. С. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно с оглед следните съображения:
Неправилен, в противоречие с установената съдебна практика, е изводът на въззивния съд, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 622/1999 г. на Софийски районен съд не е отречено правото на собственост на ответниците върху имота към момента на продажбата му. С влязлото в сила решение по установителния иск за собственост е признато, че правото на собственост върху продаваемия имот не е излизало от патримониума на третото лице В. С. Л.; че ответниците по настоящето дело не са придобили правото на собственост; че продавайки го на ищците са се разпоредили с чужда вещ, поради което сделката не е произвела вещнотранслативен ефект. С влизане в сила на това решение, ищците, като купувачи на имота са били съдебно отстранени по смисъла на чл. 191 ЗЗД и с това е възникнало правото им да претендират обезщетение за вредите, които търпят от неизпълнението.
Неправилен е и формираният в решението извод за смисъла на уговорката по чл. 4 от договора по нот. акт № …. от ….. г. Уговорката по чл. 4 е в случай, че „към датата на сключването му трети лица са имали права върху продаваемия имот”, т.е. уговорка при бъдеща евикция, без значение към кой бъдещ момент е осъществяването и. Моментът на сключване на договора за покупко-продажба на имота е от значение единствено при преценката на добросъвестността на ищците, тъй като ако при закупуването му са знаели за правата на третите лица, при съдебно отстранение биха могли да търсят само връщане на продажната цена – чл. 192, ал.1 ЗЗД.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е безспорно установено, че ответниците са продали на наследодателя на ищците А. А. А. недвижим имот с договор от 23.10.1998 г.; че фактическата власт върху имота не е била предадена на ищците, които са били съдебно отстранени с влизане в сила на 21.04.2009 г. на решение по гр.д. № 622/1999 г. на Софийски районен съд, в производството по което ответниците са участвали, т.е. не разполагат с възраженията по чл. 191, ал. 2 ЗЗД. Към датата на закупуването на имота, ответниците не са имали права върху продаваемия имот – правото на собственост върху продадената вещ е принадлежало на трето лице, поради което и на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 189, ал.1, изр. ІІІ-то ЗЗД ответниците дължат обезщетение за вредите от неизпълнението в размер на уговорената в чл. 4 от договор от 23.10.1998 г. неустойка в размер на 42600 лева.
Въведеното от ответниците възражение за намаляване на неустойката поради прекомерност е неоснователно. Ответниците, в чиято тежест е да докажат възражението си, не са установили, че понесените от ищците вреди са по-ниски от обичайните в случай на съдебно отстранение. Обичайните вреди при евинцирания купувач се изразяват в разход на средства за закупуване на нов имот, а в конкретния случай и вреди и от невъзможността да се ползва както закупеният имот, така и средствата, платени за покупката му, поради което уговореният от страните по договора размер на неустойка при евикция не е прекомерен спрямо действителните вреди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски в размер на 120 лева, платени държавни такси. Искането за присъждане на сумата 1000 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 3973/2003 г. следва да се остави без уважение поради липса на доказателства за извършване на този разход.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат Г. Г. М. от САК адвокатско възнаграждение за оказана на ищците безплатна правна помощ в производството по гр.д. №3973/2003 г. СГС; гр.д. № 1636/12 г. САС; 7075/2013 г. ІV г.о. ВКС; гр.д. № 786/2015 г. САС; гр.д. № 15/16 г. ІІІ г.о. ВКС; гр.д. № 3068/2016 г. САС и настоящето производство по гр.д. № 1353/2018 г. ІV г.о. ВКС общо в размер на 10668 лева, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2160 от 23.10.2017 г. по гр.д. № 3068/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] и Е. Д. С., [ЕГН], двамата от [населено място] да заплатят на П. Д. П. с ЕГН [ЕГН] в лично качество и като майка и законен представител на децата А. А. А. с ЕГН [ЕГН] и Л. А. А. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място] на основание чл. 92, ал.1 ЗЗД сумата 42600 (четиридесет и две хиляди и шестстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2003 г. до окончателното и изплащане, както и сумата 120 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] и Е. Д. С. с [ЕГН], двамата от [населено място] да заплатят на адвокат Г. Г. М. от Софийски адвокатска колегия сумата 10668 (десет хиляди шестстотин шестдесет и осем) лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: