2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр. София, 05.03. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1025 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. М. срещу решение № V-68/10.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 516/2012 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С него, при постановена отмяна на решение № ХІІІ-2194/18.01.2012 г. по гр. дело № 6328/2011 г. на Бургаския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. Я. Н., иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване упълномощаването на ответницата с изходящото от касатора-ищец пълномощно с рег. № 8156/05.11.2008 г. на нотариус П. М. с рег. № 168.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и подробни съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответницата И. Я. Н., в отговора на жалбата поддържа становище и съображения за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните (уточнение и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) два материалноправни въпроса по приложението на чл. 29 от ЗЗД, а именно: 1) въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката е релевантно за измамата, като основание за унищожаване на сделката; и 2) от значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване. К. поддържа, че тези два правни въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие със следните представени (в преписи) решения: решение № 249/23.07.2010 г. по гр. дело № 92/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС (постановено по реда на чл. 290 от ГПК), решение № 532/29.08.2003 г. по гр. дело № 1142/2002 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 23/08.02.1999 г. по гр. дело № 511/1998 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС (постановени по реда на отменения ГПК), решение № V-107/21.07.2010 г. по възз. гр. дело № 1041/2010 г. на БОС, решение № VІ-56/04.08.2010 г. по възз. гр. дело № 850/2010 г. на БОС (влезли в сила, като необжалваеми) и решение № ІІ-27/15.06.2010 г. по възз. гр. дело № 414/2008 г. на БОС (за което няма данни и доказателства да е влязло в сила). С това жалбоподателят е навел допълнителните основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
И двата изведени от касатора правни въпроса са разрешени с обжалваното въззивно решение, обусловили са правните изводи на въззивния съд и са от значение за изхода спора по делото. К.-ищец твърди по делото, че е въведен в заблуждение от ответницата, че я упълномощава да сключи договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а в действителност я е упълномощил да сключи договор за покупко-продажба на имота. Въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не сочат ответницата умишлено да е въвела в такова заблуждение ищеца. В тази връзка са изложени съображения, че не е достатъчно ищецът да е бил със субективното намерение да прехвърли имота срещу издръжка и гледане или да е имал невярна представа, че го прави на това основание, а е необходимо тази негова представа да е формирана умишлено от ответницата, с оглед на което по делото е следвало да бъде установено, че ответницата изначално е имала намерение да придобие имота на основание договор за покупко-продажба и да е заблудила ищеца, че ще я упълномощи да сключи договор за издръжка и гледане, създавайки му невярна представа за характера на сделката. Предвид доказателствата по делото за предходно упълномощаване на ответницата от ищеца тя да го представлява при снабдяването му с документи, необходими за разпореждане с процесния имот, за сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на имота и отбелязването на нотариуса, направено под процесното пълномощно, че то е прочетено на ищеца, въззивният съд е приел, че последният е бил наясно, че с процесното пълномощно упълномощава ответницата да сключи, включително сама със себе си, окончателен договор за покупко-продажба на имота, какъвто е и бил сключен. От друга страна, предвид показанията на свидетелите по делото, окръжният съд е приел, че може да се направи извод, че всъщност ищецът е очаквал и се е надявал, че ако прехвърли имота на ответницата, ще получи гледане и издръжка, че това са били мотивите му за сключване на договора (респ. и за процесното упълномощаване). Прието е също, че е възможно за сключването на договора, респ. на процесната упълномощителна сделка мотивите и на двете страни по делото да са били свързани с осигуряване в полза на ищеца на издръжка и гледане, но (като се е позовал на решение № 843/26.10.2009. по гр. дело № 136/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК) въззивният съд е приел, че мотивите за сключване на договора са без значение, когато се твърди наличието на измама или грешка, те не са елемент от фактическите състави на тези две основания за унищожаемост, както и че нереализирането на правните очаквания, които е имал ищецът, също не съставляват основание да се претендира съществуването на измама.
Никой от двата правни въпроса, изведени от касатора, не е разрешен с посоченото от него решение № 249/23.07.2010 г. по гр. дело № 92/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. С него са разрешени други два, процесуалноправни въпроса, а именно: как се определя спорното материално право, съответно – какъв е предметът на делото и търсената от ищеца защита; и длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото. С оглад това, не е налице противоречие между това решение на ВКС и въззивното решение по настоящото дело, респ. касационното обжалване на последното не следва да се допуска на наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Както беше посочено, няма данни и доказателства, представеното от жалбоподателя решение № ІІ-27/15.06.2010 г. по възз. гр. дело № 414/2008 г. на БОС, да е влязло в сила. Поради това то не би могло да обуслови наличието на противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Първият изведен от касатора материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на отменения ГПК, решение № 532/29.08.2003 г. по гр. дело № 1142/2002 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, както и в противоречие с влезлите в сила, решение № V-107/21.07.2010 г. по възз. гр. дело № 1041/2010 г. на БОС и решение № VІ-56/04.08.2010 г. по възз. гр. дело № 850/2010 г. на БОС. В първите две от тях е прието, че при измамата невярната представа (респ. въвеждането в заблуждение) не се отнася до съдържанието на сключения договор (сделка); при измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора (сделката), който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор (сделка) няма да настъпят (съществуващо право няма да се измени или погаси, или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено) или ще настъпят други последици (страната ще получи още нещо или нещо друго). В третото посочено решение е прието, че при измамата страната по сделката може да е въведена в заблуждание относно съществените елементи на сделката или относно последиците на сделката.
Вторият изведен от касатора материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на отменения ГПК, решение № 23/08.02.1999 г. по гр. дело № 511/1998 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. В него е прието, че грешката в съображенията, мотивите на страната, които са въздействали върху волята й при вземане на решения и са я подбудили към сключване на сделката, са без значение за действителността на последната. Когато обаче тази грешка се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от едната страна, с цел да подтикне другата към сключване на определена сделка, тогава е налице порок във волята, основание за унищожаване на сделката, като сключена при измама.
От горното следва, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, и по двата изведени от касатора материалноправни въпроса.
Жалбоподателят-ищец е освободен от внасянето на държавни такси по делото на основание и по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-68/10.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 516/2012 г. на Бургаския окръжен съд;
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.