О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
Гр. София, 21.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова търговско дело № 902/2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от БРАТЯ П. О. [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. С. Й., срещу решение № 1970/20.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 2405/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, ІХ състав. С него е отменено решение № 2065/19.05.2014г., постановено по гр.д.№ 17824/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІІ състав в частта, с което е отхвърлен иск на Ф. Е. против БРАТЯ П. О. за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението по сключен на 10.03.2010 г. договор за пускане в редовна експлоатация на измиваща и дестилираща инсталация, марка D.W. RENZMANN, произведена през 1980 г., съставляващи стойността на 9 100 кг. етилацетат, използван от ищеца за ръчно измиване на мастилената система на печатна машина за дълбок печат за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г., в размер на 20 020 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което предявеният иск е уважен. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с което касаторът е осъден да изпълни задължението си по чл.8 от договора от 10.03.2010 г. – пуск в редовна експлоатация на процесната инсталация, както и да заплати сумата 3 815 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението, изразяващо се в стойността на разходите, които ищецът е направил за монтаж на инсталацията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 30.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се съдържат оплаквания за частична недопустимост на обжалваното решение, т.к. съдът се е произнесъл извън основанието, т.е. не по предявения иск за заплащане на сумата 20 020 лв. Отделно от това се твърдят пороци на решението, обуславящи неговата неправилност – неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли се същото да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени, или делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани въпроси, за които се твърди, че са обусловили изхода от спора в хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, а именно: „Задължена ли е въззивната инстанция да формира самостоятелни изводи по спора, който разглежда, както и да изложи мотиви, обосноваващи изводите й. Задължен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните, всички събрани и несъбрани по делото доказателства и да изведе от тях собствени констатации, заключения и изводи по спора, както и да мотивира решението си по съществото на спора. Относно невъзможността по чл.79 ал.1 ЗЗД да се кумулират едновременно претенции за реално изпълнение с такива за обезщетение за неизпълнение /вместо изпълнение/. Правилно ли съдът е допуснал кумулиране на иск за реално изпълнение с иска за обезщетение за вреди, формулиран в т.3 от петитума на ищеца. Правилно ли съдът е преценил виновната страна, наличието на вина, на причинно-следствена връзка между претърпяната загуба, доколкото тя е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е могла да бъде предвидена предварително. Консумативните разходи във връзка с ползването на процесната вещ трябва ли да се приемат за необходими разноски по смисъла на чл.72 и чл.73 от ЗС и по смисъла на ЗУЕС. Наистина ли тези разноски са необходими. Дори и да ги приеме за необходими, в целия размер ли е било правилно да ги присъди, или само в дадена част. Отговаря ли ответникът за вреди, причинени от забавено изпълнение или пълно неизпълнение на договорно задължение, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, още повече, че в забава до 23.01.2014 г. е бил самият ищец. Дали ищецът е можел да избегне твърдените от него вреди, ако беше положил грижата на добрия стопанин /вместо постоянно да калкулира разходи за консумативи – да отстрани съответния технически проблем/. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички представени по делото и релевантни за спора доказателства, както и кои факти приема за установени въз основа на тях, във връзка с твърденията и възраженията на страните. Съдът правилно ли е кредитирал и приобщил към доказателствата по делото така дадените свидетелски показания, съобразно чл.172 ГПК, с оглед възможната заинтересованост на свидетелите /подчинени на ищеца/ и при положение, че същите са били от решаващо значение за делото. Допустимо ли е във въззивната инстанция съгласно чл.214 ГПК ищецът да иска изменение на иска си.”.
Насрещната страна – Ф. Е. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Х. Б. с писмен отговор, представен в срока по чл.287 ал.1 ГПК моли да не се допуска касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, а евентуално – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. По формулираните в изложението въпроси счита, че те или са извън предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда, или че са такива по съществото на касационното обжалване, а не по неговото допускане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, приема следното:
На основание чл.280 ал.2 ГПК, касационната жалба против решението по иска за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 3 815 лв. /разходи по монтаж на инсталацията/, е недопустима. Цената на предявения иск е под установения в посочената норма предел, над който се предвижда касационно обжалване. В останалата част касационната жалба е допустима, т.к. е депозирана в срока по чл.283 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
За да обоснове извод за основателност на предявените искове, съставът на Пловдивския окръжен съд от фактическа страна е приел, че между страните е сключен договор за покупко-продажба от 10.03.2010 г., по който ищецът е купувач, а ответникът – продавач. Ответникът е поел задължение да продаде измиваща и дестилираща инсталация D.W. RENZMANN, произведена през 1980 г., състояща се от отделни модули, срещу продажна цена от 20 000 лв. Той е изпълнил задължението си да предаде вещта, а купувачът – да плати цената. Наред със задължението за прехвърляне на правото на собственост, продавачът е поел и задължения да монтира и пусне в експлоатация инсталацията, като осигури техници за своя сметка. Последните две задължения не са изпълнени, което се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, доколкото се подкрепят от останалите доказателства по делото. Инсталацията била монтирана от служители на ищеца. Машината не заработила пълноценно, което довело до загуба на етилацетат при пуска и съответно миенето на частите на печатната машина продължило да се извършва ръчно. При тези фактически данни съдът е заключил, че ответникът е неизправна страна в правоотношението и на основание чл.79 ал.1 ЗЗД следва да бъде осъден да изпълни задължението си за пускане на инсталацията в редовна експлоатация. Относно иска за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнението на горното задължение, изразяващи се в използването на 9 100 кг. етилацетат за ръчно миене на машинни части в периода 01.10.10 г. – 30.04.11 г., който поради нефункционирането на дестилиращата част от машината е похабен и не може да бъде повторно използван, съдът е приел, че същият касае заплащане не на компенсаторно, а на мораторно обезщетение /вредите са настъпили в определен времеви период и са в резултат на забавата в изпълнението на задължението за пускане на инсталацията/. В подкрепа на изводите си съдът се е позовал на нормата на чл.96 ал.2 ЗЗД, според която в тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава. Въз основа само на тези съображения, искът е уважен в претендирания от ищеца размер.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора въпроси по чл.280 ал.1 ГПК не отговарят на условията на закона за допускане на касационен контрол. Част от тях са по правилността на въззивното решение, която е извън предметния обхват на производството по чл.288 ГПК. Други са неотносими към спорния предмет, поради което не са обуславящи за изхода по делото. Същевременно в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва обосновка за наличието на допълнителните критерии по чл.280 ал.1, т.1 – т.3 ГПК за селектиране на жалбата в случай, че формулировката на правните въпроси удовлетворява общите изисквания на чл.280 ал.1 ГПК.
Налице са обаче основания за частично служебно допускане на решението до касационно обжалване, поради вероятна недопустимост, съобразно разясненията на ТР № 1/2009 г. на ОСГТКВКС от 19.02.2010 г., т.1. Следва по съответния ред да бъдат проверени оплакванията на касатора, дали съдът надлежно се е произнесъл по иска за обезщетение за вреди в размер на 20 020 лв., с оглед неговите фактически основания, въведени в предмета на спора с исковата молба. За провеждане на същинското касационно производство, касаторът следва да представи платежен документ за внасяне на дължимата такса по обжалването, възлизаща на 400.40 лв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на БРАТЯ П. О. против решение № 1970/20.11.14 г., постановено по в.гр.д. № 2405/14 г. на Пловдивски окръжен съд, ІХ състав, В ЧАСТТА по иска с правно основание чл.79 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 3 815 лв.
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1970 от 20.11.2014 г. по в.гр.д. № 2405/2014 г. на Пловдивски окръжен съд В ЧАСТТА, с която е уважен иск на Ф. Е. против БРАТЯ П. О. за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 10.03.2010 г. за пускане в експлоатация на измиваща и дестилираща инсталация, марка D.W. RENZMANN, произв. 1980 г., съразмерни със стойността на 9 100 кг. етилацетат, използван от ищеца за ръчно измиване на мастилената система на печатна машина за дълбок печат за периода 01.10.10 г. – 30.04.11 г., в размер на 20 020 лв.
УКАЗВА на БРАТЯ П. О. [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за касационното обжалване в размер на 400.40 лв. по съответната сметка на ВКС, като го предупреждава, че при неизпълнение в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1970/20.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 2405/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, в останалата обжалвана част.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС, ТК.
Определението в останалите части не подлежи на обжалване.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро ТО при ТК на ВКС за насрочването му в публично съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: