3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№308
[населено място], 04.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4299 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.02.2013г. по гр.д. № 2978/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав в частта му, с която е оставено в сила решение от 18.09.2009г. по гр.д. № 10799/2004г. на Софийски районен съд, 59 състав. С последното е възстановена запазената част на А. К. Л. от наследството на М. М. Л. в размер на 11 039лв., накърнена с извършено в полза на И. М. Т. дарение на гараж №* в жилищната сграда на бл.* в[жк]в [населено място], като е постановено надарената И. М. Т. да задържи дарения имот; намалено е дарственото разпореждане на М. М. Л. в полза на И. М. Т. досежно апартамент № * в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и е възстановена запазената част на А. К. Л. от наследството на М. М. Л. в размер на 11 502,67 лв., като е постановено надарената И. Т. да задържи имота и да заплати на А. К. Л. сумата 26 594,47лв.
Касационната жалба е подадена от ответницата И. Т. и е насочена срещу посочената по-горе част на решението. Като основание за достъп до съдебен контрол се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК спрямо въпроса: има ли право наследникът със запазена част да иска за възстановяване на запазената си част, накърнена с дарение, извършено от наследодателя, когато преди сделката е дал писмено съгласие за сключването й.
Ответницата по жалбата А. Л. взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството. Ищцата и ответницата са наследници по закон на М. М. Л. – ищцата А. Л. е негова съпруга, а ответницата по иска /сега касатор/ И. Т. е негова дъщеря. Приживе наследодателят е извършил две последователни дарения, с които се е разпоредил в полза на дъщеря си с притежаваните гараж и апартамент в [населено място]. При сключване на сделките е представена нотариално заверена декларация на съпругата на дарителя А. Л. /ищец в процеса/, с която заявява, че имотите са придобити от съпруга й преди брака и тя е съгласна да ги дари на дъщеря си.
Обсъждайки значението на съгласието на ищцата за извършване на даренията, изразено в декларацията с нотариална заверка на подписа от 23.06.2000г., съдът е изтъкнал, че то има отношение към приложението на чл. 23 СК/отм./ доколкото единия дарен имот е семейно жилище, но не ограничава правото на ищцата след откриване на наследството да претендира възстановяване на запазената част от наследството, накърнена с извършените дарения. Посочил е, че правото по чл. 30, ал.1 ЗН е потестативно право, което възниква след откриване на наследството и за съществуването му е без значение даденото приживе на наследодателя съгласие за извършване на безвъзмездното разпореждане.
За установяване дали е налице накърняване на запазената част на преживялата съпруга съдът е формирал наследствена маса по чл. 31 ЗН; изложил е съображения кои имоти включва в наследствената маса и съответно какви части от тях според това дали са били лична собственост на наследодателя или съпружеска имуществена общност; прибавил е стойността на дарените имоти към наследственото имущество и е установил, че запазената част на ищцата е накърнена с 21 593,33лв. При определяне начина на възстановяване на запазената част съдът е приложил правилото на чл. 33 ЗН и е достигнал да извод, че дарението на гаража, извършено последно по време, и възлизащо на стойност 10 497 лв., следва да бъде отменено изцяло, а дарението на апартамента да се намали с 11 096,33лв., като на ищцата се възстановят съответно 11 096,33/56 670 ид. ч. от имота. Съдът е посочил, че хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗН е неприложима, тъй като дареното имущество надвишава сбора на запазената част на И. Т. и припадащата й се разполагаема част, поради което тя не би могла да задържи жилището.
Независимо от тези изводи, които се различават от крайния резултат на първоинстанционния съд, Софийски градски съд е оставил в сила обжалваното решение, с което е постановено и двата дарени имота да бъдат задържани от надарената и тя да възмезди ищцата в пари. Съдът е отчел, че при определения от него начин на възстановяване на запазената част би се стигнало до влошаване положението на жалбоподателката И. Т. при липса на подадена жалба от страна на ищцата А. Л..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
В представеното от жалбоподателката изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК са посочени четири правни въпроса, но всички те са свързани с правното значение на даденото от ищцата съгласие за сключване на договорите за дарение и могат да бъдат обобщени в един въпрос, а именно: доколко даденото предварително съгласие от наследника с право на запазена част за извършване на безвъзмездно разпореждане страна на наследодателя, обвързва наследника и ограничава правото му да иска възстановяване на запазена част от наследството, накърнена с извършеното дарствено разпореждане. Според жалбоподателката по този въпрос липсва съдебна практика и той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тъй като действително не се установи наличие на съдебна практика по поставения въпрос, а разрешаването му е обусловило изводите на съда и би имало значение за други подобни хипотези на възстановяване на запазена част, то касационното обжалване следва да се допусне на визираното основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на И. М. Т. от [населено място] срещу решение от 28.02.2013г. по гр.д. № 2978/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав, в частта му, с която е оставено в сила решение от 18.09.2009г. по гр.д. № 10799/2004г. на Софийски районен съд, 59 състав.
УКАЗВА на жалбоподателката И. М. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 40 лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: