Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. София, 04.07.2013година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Теодора Стамболова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1079/2013 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс. К. М. Г., понастоящем в затвора гр. Ловеч, против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 72/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 91/23.04.2013 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 22/01.02.2013 г., постановена по нохд № 702/2012 г., на Великотърновския окръжен съд, като е преквалифицирал извършеното от подс. К. М. Г. деяние в такова по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр чл. 18, ал. 1 НК и е зачел времето през което е бил задържан считано от 13.07.2012 г.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Неконкретизираното възражение, което се прави в жалбата е, че липсват доказателства подсъдимият да е извършил инкриминираното деяние.
При приетите за установени фактически положения и от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Г. е осъществил състава на престъплението, правилно квалифицирано от тази инстанция като „опит”, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите: Н. – пострадал, на които обосновано и законосъобразно, като подкрепени от останалите доказателства по делото е дадена пълна вяра, К. и И. – видели действията и намеренията на подсъдимия и развитието на инцидента, от приложените писмени доказателства и многобройни експертни заключения. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от тази съдебна инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че съставът на престъплението, при изменената квалификация, е осъществен от подсъдимия, действайки при „пряк” умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, на които се позовава касатора, е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Г.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за „опит”, за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни.
Посочените възражения по този довод във въззивната жалба, са били предмет на внимание, на второинстанционният съд. Същият в мотивите си – стр. 2 и 3, подробно и задълбочено се е занимал с тях – досежно извършеното престъпление – дали правната му квалификация е по чл. 143, ал. 1 или по основния текст за „грабеж” – 198 НК, уваженото искане за преквалифициране като „опит” на извършеното деяние с оглед на данните по делото, за явната несправедливост на наложеното наказание, като е изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, кои възприема и кои не и защо. Настоящата инстанция споделя тези изводи, приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Г. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Следва да се отбележи, че при извършената касационна проверка не бяха констатирани нарушения на въззивният съд, които да са ограничили правото на защита, подс. Г.. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена му е била защита и възможност за възражения и устно изложение по направените доводи, като не са правени доказателствени искания и възражения относно начина на водене на защитата от служебния защитник адвокат С.. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права.
Ето защо, касационната жалба се явява неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 91/ 23.04.2013 г., постановено по внохд № 72/2013 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: